Панчев е прав, Пардю е прав, какво от това?
Неслучайно, българите са най-тъжната нация в света. Те нямат илюзии за бъдещето. Това, което сами си направихме (и никой чужд не би могъл), е факт - няма българско бъдеще. Нацията подмина шамандурата, около която можеше да направи завой. Да плачем ли за Борисовата градина на фона на опустошенията в Пирин, Рила, Родопите, Балкана, полските гори? Пребройте камионите по пътищата на Родината. Повече от половината карат дърва. Българинът има най-луксозното отопление на планетата - гори дъбове, борове, орехи. В печката. Гори ги частникът, гори ги държавата - вижте с какви трупи се топли Здравната служба в Доспат. Сега е кристално ясно, че за хората е късно, но трябва да се спасява територията - за неясното си бъдеще и неизвестните си граждани. Статиите не вършат работа. Прекалено слаби са несъгласните спрямо движещите сили на ликвидацията. Слабите имат последно оръжие - терора. Седемдесетгодишните имат шанс - да си отидат от този свят не сами. Да вземат със себе си я кмет, я депутат, я министър - друго не им е останало. Не защото живите ще се променят, а защото България ще свърши по-бързо. Тук може да дойде друг народ, да се надяваме - по-читав. Народ, чиито деца не загиват на екскурзия или в дискотека, моряците не изчезват безследно, пожарникарите не гинат в нарочни пожари и не мъчат медицинските му сестри, докато войниците му се бият за чужд интерес. Нима тази земя е била винаги българска?
Присъединяването ни към Европейския съюз има едно ясно предимство. Че ще ни наложат пак отвън (пак не ние сами) друго поведение, правила, които ще ни накарат да спазваме - за наше собствено, но и на континента, добро.
Бързането на властта, загубата по пътя я на тютюн, я на атомна централа, може да бъде разбрано - часовникът трака, нацията се самоубива. Това - как да е, но тя убива и територията. А това вече е недопустимо.
Преди година бях градски съветник. Заседавах в Постоянната комисия по устройство на територията и жилищна политика. Накратко - в архитектурната комисия. Там стигнах до убеждението, че сами няма да се оправим. Нямаме... характер, нямаме човешки потенциал. За да не пресъхва изворът на отчаянието, посещавам Общинския съвет в качеството на наблюдател - всеки гражданин има това право - ако не знаете. Имам пресни впечатления за каквото се сетите. Архитектурната комисия гледа под лупа градския живот и доколкото може - му влияе. Решенията, които се вземат там, и начинът, по който се вземат, обяснява ситуацията. Арх. Панчев написа за Борисовата градина, ще разкажа за нея и аз.
Октомври 2004. Арх. Янев внася в комисията доклад, с който иска да включи в кадастъра на София частта от Борисовата градина (защо не цялата?) между булевардите "България", "Цариградско шосе", "Пею Яворов" и "Драган Цанков" - най-старата и най-представителна част. Борисовата градина е огромен зелен масив, който стига до Хладилника и който до ден днешен няма кадастър - тоест - границите и собствеността тук не са регламентирани - няма издадени актове за собственост. Поне Общината твърди, че няма. Най-старата и същинска част от Борисовата градина се дели надлъж на три почти равни части. Най-източната (до "Цариградско шосе") е паметник на ландшафтното изкуство, тя е държавна собственост и там се намират счупените бюстове, за които пише Панчев. Там са Обелискът на съпротивата, паметник недолюбван от властта и занемарен, Астрономическата обсерватория, Лятната естрада, която изгоря това лято, там е кръглото езеро с лилиите, там е езерото Ариана, където повече няма да има ресторант на открито и лодки с деца, поради близостта на транспортния възел Орлов мост. Средният резен е спортен парк (но без необходимите паркинги и гаражи) с два футболно-лекоатлетически стадиона, колодрум, няколко тенис-корта, по-малки игрища и лятна къпалня. Тази част също е държавна, с изключение на къпалнята "Мария Луиза", която е частна. Как стана частна, до момента няма правдоподобна версия. В тази част от парка г-н Васил Божков има намерение стадионът на Армията да бъде изграден отново на същото място. Това е погрешно не само защото ще натовари парка с хора и автомобили, каквито той не може да понесе, а и защото 120-хилядните градове "Младост" и "Люлин" си нямат никакъв спорт, горките, и един стадион, бил той и на ЦСКА, може да им дойде много добре. Ако мислим за града като цяло, разбира се. От своя страна министър Лучано изготви проект за нова зала с 10 хиляди зрители на мястото на "Индиго", в непосредствена близост до бъдещата метростанция. Дори никой там да не бъде смачкан от тълпите (които комбинацията зала+метростанция гарантира), на прекрасните дървета околовръст лошо им се пише. Г-н министре, "Люлин и "Дружба" са също в България!
Третата, най-западната третина (до "Драган Цанков") винаги е била занемарен лесопарк, в който някога се намираше игрище "Юнак", сега руина. Между нея и Радиото скоро ще има станция на метрото. Там Общината иска да прави подземен гараж. Защо там, тоест в Центъра, а не при някоя периферна станция на метрото, е урбанистична загадка. Изброените грандиозни намерения не фигурират в проекта за Общия план. Не само там. Няма ги конкретно никъде. И властта взима инициативата. Какви са новините откъм стадион "Раковски"?
Третата третина е общинска собственост със значителни частни и фирмени анклави ("Егида", "Спортна София"). Най-значителната засега частна/частна собственост е срещу Агрономическия факултет. Там има паркинг, по-скоро - гробище на употребявани автомобили. С изключение на розариума до "Кривите огледала", Общината не полага грижи за лесопарка и по всяка вероятност скоро няма да има пари за това. Да се отърве от имота си за Общината не представлява проблем, по-скоро - напротив - по-малко грижи. Апетити не липсват - жилища, бензиностанции, автокъщи, хотели. Улици, за да се стига с коли до спортната зона в средата на парка. Новите богати са страхливи или кекави - те не могат да ходят да спортуват без джип.
Предложението да се изготви кадастрален план на парка не е породено от желание Общината да сложи ред. По закон тя трябваше да е направила кадастъра отдавна. Причината е, че новият кадастър може да смени предназначението на много терени "безболезнено". Например част от идеята на главния архитект беше теренът на колодрума да се "преотреди" по начин, щото да бъде разрешено строителство на жилища и гаражи. Обаче "моята" комисия, по предложение на районния кмет, поиска от Общинския съвет цялата собственост в тази част на Борисовата градина първо да се актува като публична общинска и публична държавна - тоест да се извади от егидите и да се върне или изкупи обратно от частниците, после да се вкарва в регулация. Главният архитект не очакваше такова развитие. Сега положението е патово, което значи, че кадастър скоро няма да има, освен ако Общинският съвет пренебрегне Община "Средец" и своята комисия и послуша архитекта Янев, на когото това му дай - да прави добрини на София.
Втората ми история е от ноември. По първа точка от дневния ред на комисията съветник Нейков (който работи в друга комисия) чете искане от името на Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Христо Ботев" Общината да й предостави три декара от Борисовата градина безвъзмездно за спортни цели. Директорката г-жа Николова разказва, че гимназията няма и никога не е имала спортна база. Докато е могла да провежда часовете по физкултура на стадион "Дружба" без пари, учениците са спортували там. Сега се иска заплащане - примерно лев/на час/на човек в терените, стопанисвани от общинската фирма "Спортна София" в същия парк. Родолюбиви родители в настоятелството искат да построят (предполага се евтино или без пари, защото пари гимназията няма, а държавата не дава) спортна база за учениците, ако Общината им даде терен за целта. Г-н Нейков пледира това да стане в западната част на Борисовата градина. Г-жа Николова обяснява, че това е единственият начин учениците да имат физическо възпитание и дава за пример студентите от съседния на техникума УАСГ, които имат спортна база на "IV километър" и в Студентския град.
На 10 октомври съветниците в комисията не бяха склонни да дадат терен в Борисовата градина, независимо от причините. Съветник Арсов взе да увърта, че Общината би могла (цитат) "да постъпи нестандартно" и да даде искания терен. Арх. Янев направи силно изказване в смисъл, че държавата притежава стадион "Васил Левски", стадион "Дружба", стадион "Народна армия" и тъй като МОН е също държавен орган, редно е държавата да се погрижи адекватно. От друга страна МОН предложило на техникума терен със сграда някъде в града, който терен техникумът отказал, защото му е далече. Пристъпва се към гласуване. С пет гласа "против", един "за" и трима "въздържали се" предложението на съветник Нейков се отхвърля. Директорката плаче и излиза, заканвайки се на съветниците.
Достойната позиция този път беше изключение. Обикновено не отказват. Те не изговориха цялата истина, а се обединиха около популистката теза "не Общината, а държавата трябва да даде". Всъщност арх. Янев и съветниците можеха да кажат на директорката Николова следното:
1. Вашите ученици не живеят в района, а идват на училище от целия град. Щом е така - могат да ползват спортна база навсякъде при една обмислена учебна програма, точно както го правят студентите. Ако предложената ви от МОН база в града (но не в парка) е достатъчно голяма, трябвало е да приемете.
2. Три декара са нищо за реалните ви нужди, но никой не ви пречи да се разберете с УАСГ - имате сроден предмет на дейност. Студентите така и така не ангажират цялата си спортна база. Това е и по-лесно, защото имате общ началник - МОН.
3. "Загрижените спонсори" положително ще спестят много пари, ако просто платят вместо учениците таксата, искана от "Спортна София" в близкия парк. Докато построят нова база, собствените им деца ще пораснат и ще завършат.
Родители-предприемачи обаче искат да строят "само" срещу собственост в парка. Защо директорката им се връзва при крещящото противоречие между благородните намерения и социалната им цена?
4. Покрай поисканите от вас три декара още 12 декара на същото място чакат на опашка да бъдат "преотредени" от Борисовата градина за нещо друго и като пуснем вас, автоматично отваряме вратичка на тях. Ето, имаме четири сериозни причини да ви откажем, въпреки че много ви обичаме и сме загрижени.
Тогава директорката щеше да плаче само ако е много голяма актриса, а съветниците Арсов и Нейков нямаше да търсят "нестандартни решения". Съветниците обаче не казаха това. Не мислят по същия начин, не мислят изобщо или не им изнася? Нали директорката или някой кандидатблагодетел може да дойде пак, с ново предложение...
Когато преди половин година посланик Пардю се застъпи за зелената система на София, част от обществената реакция беше: "не е негова работа". Когато преди няколко дена същият посланик се загрижи и за съдебната система, беше редно да си кажем: след като приятелите ни пренебрегват протокола, за да ни кажат достатъчно остро неща, които сами знаем прекрасно, дали пък нямат основание? Дали ние, толкова безразлични към собствената си страна, здраве, живот и достойнство, нямаме все пак качества, които в очите на другите ни правят народ, достоен не само да оцелее, но и да живее добре? Ще ми се новогодишно да се замисля по този въпрос. Може би не всичко е загубено. Гора се засажда, прокуратура се стяга, парк се спасява, деца се правят, общинари се гонят. Вие как мислите?

Павел Попов



Архитект Панчев написа статия, под която би се подписало поколението на 70-годишните. По-млади хора обаче не биха написали такава статия. Вероятно дори не биха я прочели. Ако патосът и огорчението на професионалиста можеха да пробият безразличието, вероятно си струва да се пише и говори по този начин. Аз съм опитвал неведнаж. Всичко това вече няма смисъл. Българите са на път да затрият страната си, както неусетно, за стотина свободни години си убиха държавата. Поривът, създал някога Борисовата градина, не може да се повтори. Ние дори няма да съхраним направеното не от нас. Тези, които вземат големите решения, онези, които ги избират във властта и които в крайна сметка финансират големите решения, не искат да знаят.