Междукултурна интеграция срещу етноцентризъм

"Нация и култура" е сборник с текстове на световноизвестния учен Петър Бицилли, дългогодишен ръководител на катедра по всеобща история на СУ "Св. Климент Охридски". Признат за "един от най-умните хора в Европа през първата половина на ХХ век", Бицилли работи в областта на историята, културологията, социологията, литературната критика и изкуствознанието, а текстовете му са публикувани на руски, сръбски, български, чешки, френски, английски, немски, италиански и испански в множество европейски издания. Подбраните в "Нация и култура" съчинения очертават значими проблеми в европейската социокултурна сфера през първата половина на ХХ век, които обаче намират своето интересно развитие сега.
"Културата по самата си природа е трагична и затова за нея е неприсъщо да се развива безметежно, идилично, без препятствия и опасности: именно тогава я заплашва най-страшната и непреодолима опасност - да бъде засмукана неусетно и полека от цивилизацията, както става последователно с редица европейски култури", твърди Бицилли, с което извежда една от водещите за цялата книга тези - за мястото и ролята на културата в процеса на национално и обществено обособяване. Важна за автора се оказва възможността за културен прогрес, за духовно общуване, за духовна свобода и развитие, за натрупване на културни ценности. Като примери той посочва нивото на литературна грамотност в руското общество, нуждата от формирането на универсален език, какъвто са литературният и научният език, липсата на културен център и невъзможността за непосредствена обмяна на идеи и представи, еволюцията на жанровете. "Истинският човек никога не е доволен от себе си, никога не е задоволен от настоящото си духовно състояние: за него животът е неуморна борба със самия себе си, борба за преодоляване на емпиричната ограниченост, вечен стремеж чрез самообуздаване, самоограничение да победи и надмогне себе си... Колкото по-напрегнато е трагичното положение на човека, толкова по-чиста се осъществява идеята на културата. В това е "прогресът" й", пише Петър Бицилли.
Културата е важна и за цялостния процес на социално общуване. Авторът прави обстойно и оригинално изследване за мястото и ролята на отделния човек в полето на обществените взаимоотношения. Според него категорията общество се явява свързваща между човека и държавата, но обществото все повече губи своето значение на убежище, в което човек се спасява от държавата, тъй като държавата се приема за идентична на обществото. Мястото на държавата обаче е съзвучно със съвременните идеи за рационалност, взаимодействие, обмен, критичност, разделяне на духовните от телесните нужди, рационализация на труда и преходност, противно на призивите за утвърждаване на едно "Ново Средновековие" с неговите възгледи за единство на културата, индивидуалност, религиозност, ритуалност, органичност, единение, възхвала. "Цивилизованият свят ще се превърне в крайна сметка в система от взаимодействащи стопански зони, чиито граници ще са очертани извън всяко отношение към историческото им минало - смята Петър Бицилли. - Нивелировката в битовите отношения като резултат от индустриализма и урбанизма ще доведе - и това вече става - до унификация на правото. В правово отношение цивилизованият свят ще представлява едно цяло."
Опит за подобно обединение на европейските държави и култури е популярният в началото на ХХ век възглед за паневропеизма - като федерален европейски съюз, при който има солидарност на европейските народи и държави и успоредно с това независимост според запазен държавен и национален суверенитет. Именно идеите за припокриването между нация и държава и за нацията като съставена от различни народи са най-въздействащите твърдения на Бицилли, които предполагат ново тълкуване на процеси, протичащи през втората половина на ХХ век и досега. Трябва да се изтъкне, че Бицилли не е привърженик на паневропеизма, а по-скоро на интеграцията от американски тип. Според него обобщаващ признак на европейската култура е християнството, но не само православието, както е за паневропеистите. Бицилли проследява историческото движение на държавата като единна с църквата (господство на църквата) и като заместваща я (господство на държавата), като единна с нацията и като отделена от нея (господство на нацията) - моментът, когато човечеството ще се реализира като "неделимо духовно цяло, единно в своето многообразие, като жив синтез на националните култури..., велик, всеобхватен организъм, възнесен над механизма на абстрактните "стопански" единици и техните съюзи, обединени в световното стопанство."
Интересни са наблюденията на Бицилли за разминаването между нация и народност. Според него Руската империя съумява да формира руска нация, при която националният слой се образува от образованите, подчинени на ранговата система социални слоеве, стоящи над хоризонталната преграда, разделяща обществото от вертикалните прегради на подчинените общности. Последвалата революция се явява опит за национално обединение, което обаче е заменено от нейното вторично разпадане вследствие от интернационалистическите възгледи на болшевишкото управление, когато бившата империя се разделя на множество народи, еманципирани да създават свои собствени нации в рамките на Съветския съюз. Именно в тази посока възгледите на Бицилли намират най-интересно продължение от историята - изграждането на съветска нация е неуспешно и Съветската (Руска) империя отново е раздробена на национални (народни) формирования. Подобно на наблюдаваните процеси в бивша Югославия, а вероятно и в Ирак.
"Нации и култура" на Петър Бицилли е оригинален текст, който може да бъде прочетен чрез настоящите глобализационни тенденции. Възгледите за универсален език и общозначима култура намират своето потвърждение в областта на комуникационните и компютърни езици, на интернет, на масовизацията на културната продукция (т.нар. "Макдонализация" на културата). Същевременно глокализацията е пример за търсене на уникалното, на етно-националните признаци, на зачитане и интерес към културните различия. Утопичните за неговото време представи за европейското обединение, за междукултурното сътрудничество, за наднационален обмен са сред реалните цели на българското социално развитие. Системата от международни организации, самият космополитен политически модел, при който държавата престава да бъде посредник между отделната личност и нормите на глобалното общество, връщат мястото на социума като гарант на индивидуалните права и отговорности.
Така че текстовете в книгата на Петър Бицилли са наистина успешен социален и културен апел за насоките, в които трябва да се изгражда културното и национално-политическо развитие на българското общество.

Мария Попова





Петър Бицилли. Нация и култура. Съставител Красимир Делчев. Превод София Бранц. Издателство Изток-Запад, С., 2004.