Бюрократично лицемерие
До президента на Република България г-н Георги Първанов
копие: До Председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков
До Министър-председателя на Република България г-н Симеон Сакскобургготски
До Министъра на културата проф. д-р Божидар Абрашев
До Министъра на труда и социалната политика г-жа Христина Христова
До Комисията по култура при Народното събрание на Р България
До Национален Център за музеи, галерии и изобразителни изкуства при МК


Уважаеми господин президент,
В началото на месец октомври т.г. в публичното пространство беше огласена и шумно тиражирана новината за предстоящо значително увеличение на заплатите на работещите в националните културни институти. Тази новина беше съобщена от официалния говорител на правителството г-н Димитър Цонев и бе неколкократно потвърдена от настоящия министър на културата г-н Божидар Абрашев.
На 30 ноември т.г. в Националната художествена галерия бе получено официално писмо N 91-00-167/30.11.2004 г. от Министерство на културата, в което министър Абрашев уведомява Националния музей за българско изобразително изкуство, че според Постановления на МС N 279 и N 314 от 2004 година, институцията следва да увеличи с 50 процента заплатата на ЕДНА щатна бройка. Това увеличение се определя за изпълняващия длъжността "художник" като единствен представител на творческа професия според разбирането на самото Министество на културата. Направената справка в другите национални музейни институции показа, че в Националната галерия за чуждестранно изкуство очевидно няма творчески кадри, защото няма увеличения, а в Националния исторически музей увеличенията са за ТРИ щатни бройки. Оказва се, че трите най-големи национални музея в страната, които притежават и експонират основната част от националното художествено и културно-историческо богатство, които водят най-активна изследователска, научна, събирателска и експозиционна дейност, се крепят на крехките плещи единствено и само на ЧЕТИРИ щатни бройки (двама художника и двама аранжора на витрини).
Забулена в неизвестност, предисторията на този управленски акт не скрива очевидния факт за наличието на ограничителна линия, която разделя на "творчески" и "нетворчески" длъжностите и професиите на огромен брой хора, работещи в националните културни институции. Непредизвестеното решение обаче ни задължава още по-категорично да заявим, че това разделение не е нито реално, нито справедливо, нито пък е императивно наложено от действащи нормативни актове, включително и от Националния класификатор на професиите. Без съмнение позоваването на класификатора ще бъде използвано като оправдание. Въпреки очевидните грешки и неточности в него, унизителната ситуация на това ненормално разделение би могла да бъде избегната. Нещо повече - това бюрократично лицемерие на практика игнорира огромно количество специалисти - историци на изкуството, изкуствоведи, реставратори - всички те научни работници, практикуващи високоспециализиран труд, притежаващи огромен запас от знания, опит и потенциал, имащи най-високите познания в своите области, научни степени и звания, международно признание и известност. На практика това разделение е акт на пренебрежение към собствената ни култура, на незачитане на нейната същност. Изведено на равнището на управленски, държавнически действия, това решение е насочено против културата и цялото общество. Така в пространно огласявания приоритет на Министерството на културата спрямо всички национални културни институти се проявяват белезите на пристрастие, несиметричност и неравнопоставеност в тълкуването на Постановлението, а самите творци, които са и граждани, се категоризират с различен статус спрямо функциите и дейността на собствените си национални институции. Тук впрочем са и с една от най-ниските средни работни заплати в страната (279 лева).
Без съмнение, националните музейни институции и галерии са изключени съзнателно от обхвата на Постановлението в сравнение с другите национални институти, където пропорцията на този обхват е съвсем друга.
Без съмнение действията на Министерство на културата спрямо музейните институции са сведени до критерии, които са неверни и неприемливи за работещите в тях.
Тези действия на Министерството дезинформират общественото мнение и на практика деформират едно принципно и позитивно решение на Правителството.
Налице са плодовете на погрешна културна политика, която противопоставя изкуствено творчески професии и институции, създава невярна и грешна представа за спецификата и същността на престижни професии в областта на музейното дело и силно демотивира работещите в културната сфера.
Ето защо колективът на Националния музей за българско изобразително изкуство настоява за:
- преразглеждане на решението на Министерство на културата спрямо националните музейни институции и в частност Националната художествена галерия (НМБИИ);
- съобразяване и зачитане на творческия характер и специфика на музейната дейност и музейната институция;
- съвместно и поставено на широка основа обсъждане на проблемите на националните музейни институции с Министерство на културата.
Националните музейни институции са основата на националната художествена култура и историческото наследство на страната. Отношението към тях е своеобразно мерило за зрялост на гражданското общество, форма и степен на неговото самосъзнание. Затова отстояваме и ще продължим да отстояваме нашите искания до намиране на трайно, разумно, адекватно и достойно за всички национални институции решение на поставените проблеми.
(Текстът на настоящето писмо е приет на общо събрание на колектива на Националния музей за българско изобразително изкуство (НХГ) на 08.12.2004 г.)

Бел. ред. Макар и с дата 8 декември 2004, публикуваме писмото на НХГ, защото въпросът, който повдига, продължава да е актуален. Точно според очакването на авторите му, Министерството на културата го е оставило без последствия, позовавайки се на Националния класификатор на професиите. Надяваме се другите институции, до които е адресирано, да се отнесат по-сериозно и по-отговорно към ангажиментите, които поемат към дейците на българската култура.
Заглавието на писмото е от редакцията.