Изглежда заглавието на този сборник е нарочно провокативно.
Подчертавайки различието между "закони на езика" и "закони за езика", то се цели директно както в родолюбивото/народопсихологично загрижване за чистотата на българския език, така и в политико-популисткото обгрижване на "този стожер на нашата културна идентичност". Патетични интелектуалци и ловки политикани напоследък често лансират идеята за управляване на езика и тази лесна идея намира одобрение у неуспяващите да се ориентират из бурното развитие на всякакви стилове и речи наши съвременници.
В нашия медиен свят постоянното повтаряне на една теза в крайна сметка убеждава публиката в нейната истинност, това се отнася и до тезата за "загиването на българския език". Затова спокойното отстояване на обратната теза от Института по български език на БАН трябва да бъде приветствано - именно нему приляга да напомни компетентно сложността на проблема със състоянието на езика.
В сборника са включени исторически и актуални анализи на нагласите в полза на закон за езика, прегледи на чужди законодателства и отношенията на националните езици в Европейския съюз, съвременни проблеми на усвояването и употребата на книжовния български език.
Разбира се, от учени не можем да искаме полемичен плам. Съществува все пак едно изначално противоречие между тихата научна работа и гръмогласния медиен свят. Въпреки това, извън собствено научната си стойност, сборникът е силен отговор на всякакви фалшиви тревоги за езика.

Хр.Б.