Една година Място за срещи
В края на декември Софийската градска художествена галерия отпразнува първата годишнина от началото на проекта "Място за срещи". От първата изложба до днес там бяха представяни множество интересни млади артисти. Техните живописни, графични и скулптурни произведения, инсталации, видео и пърформанси поддържаха постоянен интереса към "Мястото" и разкриваха пред погледа на зрителите различни страни на младото ни изкуство.
Рожденият ден беше отбелязан с приказната кинетична изложба на Недко Жечев. "Кинетична", защото всеки един от обектите се задвижва с помощта на ръчка (има подробно указание за "употреба"). А "приказна", тъй като спокойно можем да си помислим, че механизмите принадлежат на вълшебни герои от измислена история. Това усещане донякъде се обяснява с факта, че художникът е завършил куклена сценография в НАТФИЗ и работата му е свързана с визуализиране на "приказки". Пояснението обаче не е достатъчно, за да се получи пълна образна представа за чудните фантазни обекти, създадени от него. В основата на всичко стои посланието (което четем по стените), че всички ние сме движени от прости механизми.
Своеобразните "ready made" в големи количества са претърпели невъобразими трансформации. Ненужни стари парчета дърво и метал са се превърнали в крачеща обувка, движещ се скелет на риба, летяща птица, пърхащи крилца, торс на манекен с глава "пълна с бръмбари"... Първоначално зрителят възприема всеки обект като цялост, но после започва да разпознава в него стари велосипедни колела, обувки, очила, ключалки, четки, лъжици и вилици, часовникови механизми, пирони. Това усещане за откривателство, въвличането в цялостното действие на нещата и тяхното случване, допълва удоволствието и радостното чувство от "срещата". Движейки се из изложбата, ние сякаш сме попаднали на тавана на старинна къща и се срещаме с отдавна забравени предмети, които оживяват в нашите ръце.
Недко Жечев принадлежи към онази категория изобретатели, които създават с единственото желание да доставят удоволствие. Неговите кинетични обекти ни позволяват да попаднем в странен свят и задвижвайки механизмите, да изпитаме онази рядка радост на откриватели, каквато могат да изпитват само децата. Така той може би ни напомня за простите неща в живота, които обикновено не забелязваме, а точно те биха ни направили щастливи.

Светла Петкова