Опитът за летене на Лазар

Когато и лятото заварва арестувания от кучето си Лазар в крушата-дивачка, той между другото казва: "В театър всичко може, в него и с куче може да разговаряш по най-човешки начин..." Това му изказване може да се види като задаващо кода на представлението на Крикор Азарян. В него не само Лазар си говори с Шаро "по най-човешки начин". То показва, че в театъра наистина "всичко може", защото тъкмо в него най-добре осъзнаваме силата и значението на живеенето ни с езика.
Спектакълът е внимателно вслушване в Радичковия театрален език, в динамиката на ситуацията и промените в нея, в логиката на взаимоотношенията между най-висшето божие творение - човекът Лазар, и неговото куче Шаро.
Крикор Азарян и с "Лазарица" доказва, че е сред най-добрите тълкуватели на Радичковия театър.
Представлението е лишено от патетично и вкаменяващо погледа преклонение пред Радичковите думи.
В тази "Лазарица" Азарян строи отчетлива и сложно променяща се динамика на отношенията между двамата герои в сценичната драматургия, която би трябвало да се показва не само на студентите по театрална режисура.
Историята на Лазаровия живот се разиграва от двамата актьори с добронамерена ирония, интелигентност и въображение, което е най-дефицитната стока по нашите сцени.
Азарян показва Радичковата "Лазарица" като театър - било от отмъстителност, било от желание да се хареса на своя господар Човекът, Шаро (добра роля на Малин Кръстев) произвежда всички звуци и обстоятелства около крушата: косът, вятърът, виелицата, дъждът и т.н. той изсвирва на бърдучето или създава с подръчната сценична машинария за виелици, разхвърля есенните листа и вятъра - всичко, което му попада под ръка на сцената. Той се оказва невидимият за Лазар режисьор на обстоятелствата. Лазар тръгва след звуците, гласовете, музиката, за да ги превърне в свой свят, в свое преживяване, в свой разказ и живот.
Валентин Танев е актьор с огромен опит, един от най-добрите в театъра на ситуацията и на импровизацията, където въображението е най-ценният дар наред с умението да бъдат превърнати неговите плодове в жест, реакция, дума - в игра на типове образи и поведение. Той доверчиво повежда Лазар след звуците и родените от тях образи; след театралната "шумотевица" и суматоха на живота си, във весела игра.
Така те двамата с Крикор Азарян интерпретират Радичковия човек като вечния homo ludens - вторачен с огромно любопитство в Онова нещо, в загадката на живота си, в живеенето като игра.
Когато преди години Крикор Азарян постави за пореден път Радичковия "Опит за летене", спектакълът му, въпреки бодрите усилия за проява на хумор, беше омърлушен като врабчетата на Радичков от представлението на Маргарита Младенова, създадено долу-горе по същото време - втората половина на 90-те. Сега в "Лазарица" той е подканил Радичковия Лазар да се довери на любопитството към новото и на вярата си в добрата мисия на човека и неговото въображение пред най-тежките изпитания, на които е отново подложен в началото на ХХI век. Тоест дал му е възможност да преживее отново своя живот като "опит за летене"; дал му е утехата на въображението, с което да полети дори от мизерията на своята дивачка, в която е арестуван.
Това светло послание, това светло вглеждане в Радичковата "Лазарица" и показването й като вечен наивистичен театър на човешката ситуация е истинският успех на представлението. Защото тъкмо чрез него Крикор Азарян не само дава шанс на Лазар да преживее живота си като опит за летене, но и на зрителя си мъдро да осъзнае, че онова, което го пренася в играта през сезоните, е Диалогът с Другия. Както беше казал веднъж Радичков, разсъждавайки върху драмата: "Думите са като камилите. Те ни пренасят през пустинята."
И ако той понякога поглежда към нашата сцена от белотата на своята вечност, струва ми се, би харесъл този опит за летене на своя Лазар над пустинята.

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

Лазарица от Йордан Радичков. Постановка Крикор Азарян. Сценография Нейко Нейков. Звукова картина Михаил Шишков. Участват Валентин Танев (Лазар) и Малин Кръстев (Шаро). Копродукция на Народния театър "Иван Вазов" и Фондация "Сцена Балкани". Премиера 8 октомври 2004 г. (Камерна сцена).