Големият брат III: Наопаки жълто

Шоуто "Големият брат" ("Big Brother") приключи, 200-те хиляди лева си намериха своя притежател. Финалът му обаче съвсем не беше достоен за огромния зрителски интерес: водещите се суетяха, организацията куцаше, в един момент дори финалистката Зара беше зарязана и самата се чудеше и маеше какви да ги върши в студиото. Сякаш самите български автори на шоуто бяха отвратени от него и гледаха по-бързо да им се махне от главата. Да (пре)хвърлят участниците на медийния интерес, който им отива - жълтия. Към "Горещо" на Венета Райкова например и към вестник "Шок", които покрай тях, по всичко личи, ще направят доста предавания, ще запълнят доста страници, много приказки ще издумат и много мастило ще изпишат.
"Големият брат", разбира се, попада именнно в центъра на графата "жълта журналистика". Жълтото при него обаче е малко по-иначе от обикновеното жълто; жълто наопаки. "Класическото" жълто взема личност от новините и от екраните, след това говори за нея в качеството й не на всеобщопознатата й социална и публична роля, а в тази, която играем всички, но която не се промъква в новините: съпруг/а, родител/дете, брат/сестра и т.н. Частното на популярното лице се превръща в главен интерес на журналистиката: и тогава не е важно как пее, да кажем, Лили Иванова, а на колко години е, или пък кой в момента й е интимен приятел. Като особено ценното е, когато там, в частното, има нещо гнило: този/тази бил/а пияница, онзи/онази си имал/а любовник/любовница, а пък трети/а много си падал/а по хазарта. Е, ако такива пикантерийки и щекотливости липсват, можем да ги измислим: поне този е принципът, на който работи жълтата журналистика в България, вопиющ пример е "Сигнално жълто" на Албена Вулева по СКАТ. На Запад не е така: след множество съдебни дела, които раздрусаха здраво някои от таблоидите, те са вече по-предпазливи и не пишат каквото им падне. У нас пък, понеже пазарът на звезди е беден (като всеки друг нашенски пазар), много се залага на извънземни, окултизми и "фентъзи"/"фикшън"-очерци. Познавам две талантливи момчета, големи специалисти в тая област, както и в жанра "да си измислиш интервю". Но това е друга тема...
Жълтата журналистическа стратегия на холандското шоу върви по обратен път: не най-напред популярност, а след това частни "разкрития", а частни "разкрития" и след това популярност. Първичната анонимност е сърцевина на "Големият брат": участникът влиза вътре неглижиран тъкмо със своята обикновеност, а не с някакъв първоначално изявен талант. И тъкмо със своята обикновеност той е интересен на публиката: естествено, извършват се процеси на идентифициране или разграничаване, течащи от зрителя към участника, но тях ги има, защото той конкретно е разпознат точно в своята обикновеност, в своята частност. Битуването-в-частността е същността на "Big Brother", не случайно в него непрестанно ставаше въпрос/караници за туй кой колко чисти, кой готви, кой е разхвърлян и кой прибран, и т.н. Но понеже всичко това в разстояние на цели 3 месеца се излъчва всяка вечер, няма как ситуациите в Къщата да не се екстраполират и пренесат (в смисъл на психоаналитичен "пренос") върху ситуации в ежедневието. Съответно се трупа и популярността: и ето как частността полекичко се "озвездява", никой-ят или никоя-та от Приморско или от Варна придобиват име и лице - Здравко, Зара. След което по някак почти природен начин са запратени в лапите на жълтите медии: нямат просто и друга опция, защото са станали известни с частния си живот, в ролите си на любовници, годеници, майки, бащи, синове, дъщери, братя, сестри; естественото им място е именно там. Но, разбира се, за не повече от 15 минути...

Митко Новков

P.S. Питам се дали тази квази-естествена принадлежност на героите от "Big Brother" към жълтото накара политиците в жълто да поканят Здравко сред елита на своите функционери, или пък просто политиката в България до такава степен смята сама себе си за неатрактивна и дискредитирана, че не вижда за себе си друг шанс, освен да се отърка o която и да е "свежа" популярност, колкото съмнителна и нетрайна да е тя?
М.Н.






Петък,
ранна утрин