Македонската литература в София:
от Коста Рацин до Симьон Симев

Една наскоро излязла представителна немска антология на съвременната македонска поезия отбелязва за един от авторите си, че заради своите "българофилски" убеждения е дискриминиран и уволняван (по-конкретно - от държавния мастодонт "Македонска радио и телевизия"). Пояснението е за Симьон Симев, който в средата на месеца гостува в София, и на 20 януари в Новия български университет изнесе лекцията "Македонската литература: от Коста Рацин до Славе Димовски". Залата на департамента по нова българистика бе препълнена от студенти и заинтересована публика по две основни причини: заради интереса към македонската литература, представена от един от нейните видни творци, и поради статиите на лектора в скопските списания "Глас на ВМРО-ДПМНЕ" и "Македонско дело" от 1990-те години, в които чрез документи, собствени анализи и преводи от англоезичната историография показваше българското минало на днешните македонци. Многочислените слушатели имаха възможността да се запознаят със слабопознатата в България литературна история на Република Македония. Там самостоятелната традиция по разбираеми причини е относително млада: "втемелувачите" на македонската литература, тройката "Конески - Яневски - Шопов", са все родени около 1920 г. и започват да се проявяват на книжовното поприще в края на 40-те и 50-те години. Те до голяма степен продължават да определят и влияят на последващото развитие чак до края на века. Преди тях са само "предходниците" - поетите от края на 30-те години, всички убити в огъня на Втората световна война, сред които само на Венко Марковски е било съдено да оцелее и да живее дълъг живот в следвоенните Югославия и България. Сред това поколение, разбира се, най-популярно и романтизирано е името на Коста Солев - Рацин, издал през 1939 г. в Загреб на велешки диалект прочутата си днес стихосбирка "Бели мугри". Симьон Симев припомни слабоизвестното обстоятелство, че Рацин освен на родния си говор е творил и на книжовен български език, и прочете негови стихове и в двете версии. И когато публиката очакваше, че поезията на съвременния охридчанец Славе Димовски е завършек на лекцията, по предложение на Михаил Неделчев - домакин и водещ на събитието - Симев издекламира няколко стиха от собственото творчество. Сред мнозина от присъстващите остана надеждата за продължение на пълноценното ни запознаване с културата на съвременна Македония.

Наум Кайчев