Боклуците на София
Може би думата боклук с всичките й оттенъци от цяла Европа е валидна само в България и Македония. Доколкото съм виждал и чувал, битовите отпадъци (или сметта) е суровина, енергиен източник, нещо, което се преработва и употребява. Сметта дори някъде се продава, например от Италия за Германия, за да натовари мощностите, вече изградени за нейната преработка. У нас - напротив - строят се депа, където сметта да бъде складирана или депонирана, ако повече ви харесва. Без изгледи да бъде някога преработена, защото няма да е възможно. "Свещената българска земя" може да изтърпи всичко - дори да погребваме в нея боклука си, уплътнявайки го донякъде с булдозери. За разлика от европейските земи, където до 2010 година това ще е повсеместно забранено. В Германия - от тази година. В Австрия - от догодина. В Италия и Португалия - от 2007. В момента България преживява бум на строителство на депа. Защо не, след като тъй или иначе ще построим и заводи за преработка, тоест - ще платим двойно. Нещо, което бедните и глупавите неизбежно правят.

Че София трябва да има предприятие за преработка на отпадъци, е ясно най-малко от 1980 година. Тогава имаше сондажи да се купи японска технология и съответните машини. Японците гарантираха, че заводът им е толкова безвреден, че може да се монтира на пл. "Св. Неделя", тогава "Ленин". Не им повярвахме, въпреки че цената на японците беше народна. Или им повярвахме, но от евтина поръчка няма как да вземеш високи комисиони. Да не говорим, че ако ти подарят част от парите за завод за преработка, да се иска отгоре и бакшиш е просто неприлично. И продължихме да "депонираме". Първо на площадка "Враждебна", после в "Суходол". Въпреки че екскметът проф. Янчулев е тесен специалист в съвсем близка област на научното знание и прекрасно знае, че сметището е временно решение, самият той се опита да преговаря за ново депо в района на село Кътина. Кътинците му отказаха, кметът се примири. Това доведе до разширение на сметището в Суходолската мера - на място резерватно, забранено със закон за подобен род дейности.
Кметът Софиянски наследи сметището, с него и проблема, който трети мандат влачи и който замалко щеше да го удави, ако суходолските бунтари не бяха свалили гарда. Те се оставиха да бъдат излъгани, че решението на въпроса с обещаното за 2004 закриване на сметището ще се отложи за юни 2005. Дотогава е изключено да се направи завод за преработка и дори няма да има ново сметище на ново място. През месец юни обаче ще бъде забранено да се протестира, защото през юни има избори, а след изборите - я камилата, я камиларя, а г-н Софиянски - депутат.
Преди да светна любознателния читател за съществуващите технологии за преработка и тяхната пазарна цена, искам да кажа няколко общи приказки за разделното събиране на боклука. В някои страни то има столетна традиция и в Германия има градове с по четири различни кофи на семейство, в които семейството слага различни неща, събирани от различни фирми с различна периодичност. Този дълбоко вкоренен народен инстинкт - да се пази чистота и да се проявява грижа за всичко и особено за боклука, на тамошните специалисти по преработката на сметта се вижда прекален и вече излишен. Не за друго, а защото, вадейки от боклука нещата, които охотно горят, преработката на останалото става много енергоемка. И скъпа. Затова дуалната система, или както е известна DSD sortieren, вече няма успех и дори на места разделно събраният боклук се смесва и се преработва общо. Това обаче е тайна. Разбира се, две неща и занапред задължително ще бъдат събирани отделно - стъклото и автомобилните гуми. Те винаги, подразбира се, ще бъдат събирани от съответните производители. Каквото и да им струва - такива са правилата на играта. Затова сред германската природа може да намерите някоя и друга хвърлена бутилка и презерватив, но никога - счупен джам и автомобилна гума. Просто няма! Нищо не пречеше и ние да го правим - по "тоталитарно" време по-лесно, отколкото днес. Тук няма компромис и не бива да има - и двете материи са чиста суровина, и двете искат много енергия, за да бъдат произведени за първи път. Вероятно пластмасовите опаковки, които хем са готова суровина, хем са леки, обемисти и голям замърсител, също ще се събират отделно.
Ало, "Кока-Кола", "Пепси", "Швепс" и техните местни роднини - какво търсите на българския пазар, преди да сте уредили събирането на празни бутилки? Кой ви пусна и защо тези, които ви пуснаха, без да го уредят, са на свобода? Тук искам ни в клин, ни в ръкав да ви кажа, че когато майка ми умря през 2000 година, в долапите й намерих стройни колони от измити кофички от кисело мляко, плътно набити една в друга. Майка ми твърдо вярваше, че ще доживее да ги сдаде, вместо да ги хвърли. Тя обичаше природата.
От момента, в който напуска вашия дом, до момента, в който се изсипва в колата на сметосъбирачната компания, софийският боклук е ничий. Всъщност е на Общината, защото тротоарите и улиците, на които са разположени контейнерите, са нейни. В миналото бяха нейни и кофите. Днес контейнерите са на концесионерите, но общината плаща отделно новите контейнери по цени, каквито концесионерите кажат. Междувременно неизвестен брой неизвестни хора правят това, което в Европа прави преработвателното предприятие - преглеждат и сортират сметта. И отнасят каквото им хареса. Така че концесионерът товари и превозва не боклука, който София изхвърля, а боклука, останал след изваждането на полезните съставки. Най-полезни, казах вече, са съставките, които горят сами. Така или иначе, концесионерът откарва на сметището обем, много по-малък от хипотетичния обем, който Общината заплаща на база един кг (на ден) на човек - без значение какъв човек - богат, беден, пенсионер или пеленаче. В книжата на общината така се води - килограм на ден. Докато в Германия нормативният отпадък е 360 грама, а в Полша реалният - 280 грама. Дори България да догони Германия по потребление, пак 1 килограм на ден е нереална база за планиране - а така Общината си представя боклука на София три пъти по-голям от германския. Естествено - защото строителните отпадъци и едрите боклуци като старите дюшеци влизат в сметката. За да не влизат - трябва да се събират отделно. Те са чисти боклуци.
Затова разходите на София само за извозването на сметта не падат под 50 млн. лева годишно - или около една шеста от всички бюджетни разходи. Пловдив и Варна (където е много по-чисто) плащат значително по-малко на глава от населението, въпреки че техните депа не са по-близко от софийското. Досега никой не ги е питал как го правят. В прекрасния град Дрезден (400 хил. жители) хората, които пипат боклука с ръце, преглеждат само това, което машинното пресяване е отделило за проверка. Тези хора са само двама на смяна. Работят в изолирана капсула с мощна вентилация. Работят без маски. Тяхната задача е да извадят от боклука тежките дребни предмети - батерии, монети, ключове, патрони и други вещи от първа необходимост. В град Дрезден нито един бизнесмен не тараши боклука на улицата. Не знам дали е забранено. Единствената тайна, която запазиха домакините, беше колко получават тези двамата и какви са здравните им застраховки.
Тук искам да попитам господин кмета Софиянски, като Общината плаща и за сметта, и за здравеопазването, как излиза на сметка лечението на онези нещастници, които се нараняват, инфектират и разболяват, бъркайки в контейнерите, защото очевидно не ги оставяме да умрат без медицинска помощ? Или ги оставяме?
Има два начина да не се пипа сметта на улицата. Първият включва възпитание, убеждение, пропаганда и агитация, забрана, бой. Много бавно и несигурно начинание. Глобите в случая са неприложими. Вторият начин предполага времето, в което боклукът е ничий, да се сведе до минути. Как? Като всеки държи "своя" боклук на своя територия и гарантира за него, докато не го вдигнат службите. Тоест - в дворовете, в блоковете, в кооперациите, в учрежденията, в заведенията. В сградите. Под покрив и под ключ. С вентилация. Както е редно и логично. Също не е лесно, но е възможно и освен това е бизнес - строителен, портиерски, дизайнерски. Или си мислите, че боклукът под открито небе винаги ще присъства в столицата?
Сега вече идва ред на преработката на отпадъците. Чуждият опит е бил проучен от Столичния общински съвет чрез не една командировка в Германия, Австрия, Испания. Хубави командировки, довели до категорични резултати. Аз участвах в една от тях. Всяка дума, която ще прочетете оттук нататък, е документирана писмено и господата Софиянски (кмет), Гечев, Станков (бивши заместници на кмета), Милор Михайлов (сегашен), Арсов, Александров, Харбова, Манова (предишни и сегашни общински съветници с профил екология) и г-жа Цекова (общински шеф "екоспециалист") са подробно запознати. Няма как да не са. Внесъл съм доклад с входящ номер. Обсъждали сме го на временна комисия. Всички, за които става дума по-горе и по-долу, са живи, слава Богу.
В Германия ни показаха трите типа сметопреработване: Най-скъпия, след който остава само стъкловидна маса и безвредни газове - в Карлсруе. Масовия тип - след който остават твърд остатък за депониране, добре пречистени газове и компост - в агломерацията на Аугсбург. Най-евтиния - той произвежда суровина във вид на пелети за производство на електричество, безвреден твърд отпадък и пречистени газове - в Дрезден. Този последният се намира до старо сметище на 300 метра от стара (заварена) жилищна зона в прочутия с архитектурата си културен център на двата бряга на Елба, в бившата ГДР.
Всички технологии са плод на науката. Изобретената от д-р Нихис (швейцарец) технология, преди да бъде приложена за първи път в Карлсруе, глътнала 100 млн. долара негови пари. Тя не гори, а топи боклука при 2000 градуса и после рязко охлажда излитащите газове до 70 градуса (което е целият номер). Така газовете нямат време да се "вържат" в отровни сложни молекулни вериги. Това удоволствие струва на община Карлсруе (малко над 400 хил. жители) 185 евро на тон суров отпадък, защото за преработката на същия тон отиват 40 куб. м природен газ и 400 кг кислород!
Страшничко, нали? Обаче към завода пътуват вагони и шлепове с боклук от близо и далеч, защото технологията може да обезврежда всичко - пестициди, стари торове, болнични отпадъци, наркотици... и да печели. (Апропо, къде в Европа се залавят най-много наркотици и има най-много ДДТ в складовете по селата?) Може би е уместно да кажа, че самата сграда на завода е шедьовър на Марио Бота и ще остане в историята на архитектурата. В 2003 г. подобни фабрики се строяха в Швейцария и две в Япония. Г-н Нихис не е похарчил своите милиони на вятъра. Днес вероятно са повече.
Заводът в Карлсруе е насред индустриална зона - от нея си купува евтин кислород, подава й пара и ползва нейните жп-линии и пристанище. Заводът на Аугсбург е далеч в полето, но обслужва няколко града. В Германия няма норма за отстояние - заводът е толкова далече, колкото Общината реши. Общината решава въз основа на гаранциите на технологията. Нашият общински специалист г-жа Цекова твърди, че не може да посочи нито една площадка за сметопреработване в Софийска община, защото законът й пречи - никъде нямало законните отстояния. Какво е направила Общината до днес, за да промени закона или да премести тези, които живеят наблизо до бъдещите площадки, е ясно - ни-щич-ко. Защото е прекрасно да се оправдаваш със закона, за да не правиш нищо. И да получаваш заплата. На същото мнение са кметът и неговите заместници. Злополучният проект за Общ план също не казва къде и как да се преработва боклукът на София. Той даже не е наясно, че депониране повече няма да има - предлага това да става в Кремиковци или край Световрачане. Пак там планът "допуска" да се изградят пречиствателни мощности. Планът предполага, а както може да се очаква, Софиянски разполага. И щом е така, с плачове, молби и усмивки той ще докара града до момента, в който ще наложи спешно, аварийно и безалтернативно неговите хора да решат проблема, но винаги скъпо и винаги далече, за да може арендаторите да продължат да доят Общината с далечни превози. Да отворя една скоба и да кажа, че Кремиковци е изключително тъпо предложение. Първо, защото производството на стомана като технология няма нищо общо с преработката на отпадъци. Второ, защото е далече. Трето, защото Кремиковци е язва, която трябва да се лекува, като металодобивът се закрие. Това е друга тема. Съвременните технологии могат да преработват боклука и в града, както се убедихме на място.
Дрезден е това място. Като бивш социалистически град, той има жилищни комплекси като нашите. Сметта се събира разделно и в изрядна чистота. Нито една отворена кофа! Арендатори извозват сметта. Електронен чип отчита теглото на кофата в момента, в който се изсипва в камиона. Общината плаща точно до грам превозения боклук. Плаща след, а не преди. Тя контролира чиповете. Преработвателното предприятие е изградено на мястото на закрито сметище - рекултивирано и залесено околовръст. Остатъчните газове от сметището се изгарят на място в малки генератори, произвеждащи електричество. За да построи завода, Общината направила заем за 46 млн. евро, който предприятието изплатило за година и половина. Технологията Херхоф-Стабилат има своите тънкости - едноседмично отлежаване на ситно надробената смет в затворени бункери. След това - гравитачно пресяване, допълнително подгряване, пресоване и в резултат - продукт с качествата на кафяви каменни въглища, които се изгарят на 70 км от Дрезден в ТЕЦ.
Пречистване на газовете. Бяхме там през март. Нямаше сняг. Не мирише - нито вътре, нито вън. Не е по-прашно, отколкото на бул. "Патриарх Евтимий". По-чисто е. Предприятието се управлява от инж. д-р Константин Богданцалиев. Българин на немска служба. Стопроцентов бизнесмен. Цялото предприятие работи с 12 души персонал. По думите на Богданцалиев, в Община Дрезден в Отдела по чистота работят 30 души. Те пишат програми какво да се прави със сметта. нашите правят същото. Нашите софийски програми обаче приличат на доклади и дисертации едновременно. В тях пише всичко, освен какво да се прави и кой да го свърши. Например там пише, че до 2010 г. трябва (кой?) да се реши въпросът с новото сметище. СМЕТИЩЕ! Тези хора не са идиоти, те знаят, че след сметище ще има фабрика. Пак те ще "движат въпроса". С кмета начело. Богданцалиев е предоставил пълна документация за Херхоф на Софийската община още през 2002 година. Никой оттогава не му е писал нито ред. Няма Дрезден, няма Херхоф, няма Богданцалиев. Има Кремиковци.
Сега, ето какво. Три завода като този на Дрезден оправят София и близките околности. Цената е поносима. Три подходящи площадки са площадките на трите ТЕЦ-а на София. Отстоянията до жилищата са предостатъчни. Място има - има и високи комини. Част от тях не се използват. И трите площадки имат готов жп- и автомобилен достъп. Ток, вода и канал. Имат всичко! И това съм го заявил, написал, вил и ругал пред хората, посочени по-горе. Колкото Богданцалиев получи ответ, толкова и аз. Има една-единствена и много важна причина идеята за три площадки за преработка на битовите отпадъци по модерна технология при трите ТЕЦ-а да не стане - причината е, че тази идея не пълни ничии джобове. Проблемът "боклук" - както проблемите за кучетата, зелената система, минералните води, незаконното строителство - веднаж решени, ще спрат кранчетата за лично обогатяване на слугите на народа; тези, които сами си избираме.

Арх. Павел Попов


В следващия брой арх. Павел Попов разказва как Столичната община и днес продължава да страни от решаването на проблема с боклуците.
Как постъпват бедните и глупавите