Сред огледалата

"Огледалото" е ново и допълнено издание на познатата на читателите книга на Клео Протохристова "През огледалото в загадката". За разлика от предишната, която е със шрифт, направо затрудняващ четенето, днешното издание на книгата е великолепно. Не е пестено откъм големина на шрифта и място, в книгата има въздух и така стимулира едно спокойно и бавно четене. Още повече, че самата природа на книгата изисква четене наслаждаване, четене размисъл, а не бърз преход по страниците. Графичният дизайн на изданието, дело на Димитър Келбечев, също е много добър. Текстът е наситен с репродукции, които удвояват посланията и действат като своеобразни пратеници на времето, за което се говори.
"Огледалото" е прекомпозирано, включени са много нови текстове, родили са се много нови връзки. Специален акцент е получило изследването на японските огледала, а - малко по-общо - и връзките между западноевропейската и японската култура. С което искам да кажа, че рискът от преизданието е напълно оправдан и днес имаме една действително нова и различна книга, която е сред най-сериозните литературоведски изследвания, появили се в последните години в българското литературознание.
Като цяло книгата издава умението на Протохристова да сюжетира литературоведското писане, да го превръща в четивно, без от това то да става по-малко сериозно и познавателно. Тя владее блестящо техниките на разказа, културата на споделянето, законите на асоциативното мислене и неслучайно е сред хората, наложили интертекстуалното писане в България. И в това нейно изследване се обвързват епохи, традиции, култури, не просто текстове. Логиката е - универсалността на огледалната символика поощрява импулса да се откриват все нови и нови конкретизации на символа, да се класифицира и да се съставят типологии.
Конкретно, "Огледалото" разглежда своя предмет като литературен мотив, като метафора и като културен феномен. Историзира и проследява пътищата на представата за огледалото, функционирането му в литературата, в естетическите практики, битието му на метадискурсивна метафора, както и възможността то да се употребява като основа за мащабни културносъпоставителни проекти. Нещо, което между другото и самата книга на Клео Протохристова прави, защото какъв по-мащабен проект от изследването на диалозите и разминаванията между Изтока и Запада, от отказа от европоцентризъм и зачитането на другостите. В този контекст специално внимание заслужава изследването на японската част, доколко японската култура е уникална в интензивността и систематичността, с която огледалата проникват в нея и присъстват в японската мисловност. Чрез огледалата се обясняват аза и другостта, идентичността изобщо.
Огледалото се проявява в религиозните, естетическите и познавателните идеи. Играе ключова роля в литературата. А Клео Протохристова изследва привидните близости и асиметриите при западното и източното огледало.
Накратко: може да се каже, че книгата е нещо като енциклопедия на огледалата, като речник на идентичностите и другостите, като история, която никога не може да свърши.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Клео Протохристова. Огледалото. Литературни, метадискурсивни и културно-
съпоставителни траектории
. Издателство Летера, Пловдив, 2004.