Желязната девица* (Iron Maden)
Tози текст не е нищо повече от една констатация или една гледна точка към атмосферата и пространството, в които се изявяват съвременните изкуства (включително танца). Тя е толкова субективна, колкото е актът на всяко творчество.

От хореографска гледна точка прегръдките са безброй. Нюансите на страст, себеотдаване, нежност, покровителство, притежание, сдържаност и прочее изрази на контакта са толкова различни, колкото могат да са реакциите на човешката психика (душа). Има прегръдки, които вълнуват, други - успокояват, трети прелъстяват или подчиняват, или се отдават, или покоряват, или търпеливо понасят... Вариантите зависят от вътрешната и външната ситуация, от ставащото в и около нас и в конкретния израз към другия субект.
Също от хореографска гледна точка е известно, че телесният, физически конкретен жест винаги може да открие своя социален аналог, както и обратното - социалният жест може да се проектира в индивидуален. "В танца влиянието на външните условия върху психичните структури се изявява в естетически опосредствана форма. Индивидът и обществото образуват неделимо единство на взаимно влияние, което е свързано с така наречените "интердепендент" (вътрешнозависими) вериги (Норберт Сервос, "Еманципация и танц").
Разсъждавайки в тази посока, бихме могли да си обясним скромността на радикалните жестове в съвременните хореографски изяви у нас. В една ситуация, в която "индивидът и обществото" не са открили начина да се чувстват комфортно в свързаността си, изкуството придобива характера на безсмислено компенсаторно действие, в много случаи лишено от спонтанност и искреност. Усещането за социален вакуум превръща твореца в духовен онанист, който избира между конформизма на безопасните действия и самотното и безответно (както е известно, във вакуума липсва отзвук) изказване на радикални реактивни жестове. Така прегръдката на вакуума се оказва всъщност прегръдка на Желязната девица, която бавно и перфидно прониква в тялото на интерпретатора с многобройни хладни шипове.
Бавно и перфидно.
Бавно и перфидно източва жизнената му енергия, която изтича някъде в каналите на безответността, бавно и перфидно го смачква до мумифицираната неузнаваемост на чироза, който е известен с миризмата си...
Желязната девица е безмилостна в прегръдката си. Тя е хладна като желязото и невинна като девицата, която не съзнава ефекта от действията си. Отпускайки се в тази прегръдка, ние се отдаваме на смъртта, защото изцеденото от дух тяло е толкова неживо, колкото вакуумът е лишен от въздух...

Мила Искренова

*Желязна девица - средновековен уред за изтезание, нещо като железен ковчег, снабден с железни шипове от вътрешната страна.