Тайното знание
Дълго вероятно ще "преговаряме" водевила, случил се между 4 и 7 февруари. Населението - едва ли. Но медиите (и всички останали потърпевши) - сигурно. Поне до изборите с повод и без повод ще се припомнят пикантни епизоди, ще се обсъждат "ако"-тата ("ами ако ние, ами ако те..."), ще се сочат с пръст палачите и жертвите... изобщо ще се разгърне една вакханалия от думи и заклинания, в която, както вече е видно, основният акцент ще е морализаторството. И пак енергия нахалост!
За пореден път ще се леят думи в празното, ще се "изстисква" ресурс от отсъстващото. Защото ако се потърси най-точното име на главния дефицит на последните 15 години, той би се нарекъл "морал".
Чудно е наистина първооткривателското настървение, с което в един понеделник изведнъж забелязахме, че, видите ли, у нас не били валидни етичните норми; и че политиката била мръсна търговия. Да, не са валидни въпросните норми; и политиката е точно такава - мръсна и пошла търговия. И ние това си го знаехме - при това доста отдавна. Но от "тайното ни знание" какво произлизаше? Нищо. (То нали затова е "тайно" - да си го държат посветените.) Сега обаче, след като "тайното знание" стана явно, след като се материализира и персонифицира под носа ни, изведнъж се ужасихме от картинката; и се затюхкахме за моралното си здраве.
Тази случка, точно защото е много смешна, може да се окаже и много здравословна. (Нали смехът лекувал!) След като вече и "знаем", и "виждаме", може пък и да "направим" нещо. И първото е да решим дали това ще са правилата (техните, но и нашите), или ще ги променяме. Иначе ще си живеем все във водевила - с нездравия блясък в очите на персонажите и откровеното злорадство в усмивките на зрителите.

Копринка Червенкова