Честито!

Музикант с почерк
Пианистката Лиляна Стефанова празнува своя рожден ден някъде в пространствата на водолея. Разбира се, това се знае от най-близки до нея хора. Защото Лили никак не обича да вдига шум около себе си. Тя е тих човек. И дълбок музикант.
Тя е от онези, най-дефицитни артисти, които слагат музиката над себе си; обича да общува чрез музика и го прави цял живот.
Имах честта да бъда нейна студентка; и досега знам какъв късмет изтеглих, когато написах на молбата си нейното име. (За нейния не гарантирам.) Нашият разговор продължава повече от 30 години. Лиляна е верен приятел. С почерк. С индивидуалност. С една естественост в обноските, която и до днес я приближава до най-различни възрасти - тийнейджърската, включително.
Предполагам, затова една от нейните най-дългогодишни страсти, след камерното музициране, си остана преподаването. Което професор Лиляна Стефанова практикува и до днес. Все така тихо, нормално, с усмивка и чувство за хумор. По особен начин те вкарва в нещата и те ангажира да работиш. Някак невидимо, с неин си номер те запалва. За цял живот.
Защото и тя е голяма работяга. От тези, непрестанните. Не смея да мисля какво и къде е изсвирила през живота си - или като солистка, или със съпруга си проф. Георги Близнев, или с Българското трио за класическа музика (обиколиха няколко пъти света), или с Лидия Ошавкова. Стотици концерти, записи навсякъде по света, знаци, оставени от нея. Репертоарът й всъщност е неизчерпаем. Бе предпочитана, защото се знаеше, че когато тя приеме да свири, проблеми няма да има. А само радост и щастливо учудване от процеса. И от възможностите да те надари с малко от своята изумителна култура.
Тази култура прави впечатление и в по-богати на традиции страни като Германия, и в страни, които се радват на протегнатата знаеща ръка - като Кипър, например.
Тя е истински съвременен музикант, който обича да създава, не само да пресъздава. И да бъде съмишленик. Например на Лазар Николов. Когато музиката му далеч не беше привилегия за изпълнителите й, Лили и съпругът й бяха сред най-ревностните му интерпретатори. Този пример ми помага да не пропусна нещо много важно: Лиляна принадлежи към много дефицитните индивиди сред музикантската гилдия. Защото е човек с позиция. Устойчива, постоянна, знае си цената и тихо, но много твърдо отстоява принципите си.
Затова днес събира обичта и уважението на ученици, колеги, партньори - на всички, които са се топлили на нейния тих, но постоянен огън. С пожелание за живот, здраве и музика!

Екатерина Дочева