Фикционалният Стефан

Стефан Иванов е на 18 (само на 18 или вече на 18?...) - въпрос на можене - въпреки отрязъка от време. "Гинсбърг срещу Буковски в публиката", издадена от "Жанет-45", е втората (малко странно и спорно е съществуването на първата, но все едно) му стихосбирка - факт, който е значещ и не е, но едно е сигурно - роден си е поет. Четящ до "преяждане", той "смила" прочетеното - чудесна обмяна на веществата, мисловните, духовните. От тези, редките видове днес, или поне засега, които не са складове на информация, а поглъщащи култура с наслада, като провокация и познание едновременно. Поетически фикционалният Стефан или както му се казва лирическият човек в поезията му е едновременно стар и млад, знаещ и неук, приобщен и самотен, но винаги любопитен към ставащото, станалото, предстоящото. Постмодерен изказ, бунтарски глас биха били измамните характеристики на неговата лирика, която зад "наученото" лице-маска носи своето истинско лице - красиво, оригинално, с фини черти, с изтънчена чувствителност, с болезнена ранимост и свръхсетивност. Грозотата на света в новата му книга не е подмината, но тя не е център на поетическото внимание, а негов фон. Върху него са откроени теми като общуването, града, бунтарството, текстът, любовта, секса, самотата, бягството, различността, чуждостта, асимилирането на значимости... Откроява се профилът на постмодерния млад човек, който не е формално подражателен, а провокативно любопитен, усъмнен в предзададеностите на битието, тревожен за света, в който живее и заедно с това затворен по своему в света на думите. Маниерността в тази поезия е сведена до минимум и това я прави оригинална, истинска, недразнеща. С една дума - на 18 той може много в света на словоправенето не по наученост, а по поетическа нагласа и усет.

Росица Нанкова





Стефан Иванов. Гинсбърг срещу Буковски в публиката. Поредица Бърза литература под редакцията на Тома Марков.
ИК Жанет-45. Пловдив, 2004. Цена 4, 80 лева.