Диригентът

При всеки гастрол на диригента Георги Димитров в Софийската филхармония метаморфозите в звука на оркестъра са осезаеми и категорични. И тази "революция" се извършва за точно толкова репетиции, с колкото разполага един гастролиращ диригент у нас. Когато чуваш какво се случва с групите, с баланса между тях, с динамиките, с атаките и т.н., започваш да мечтаеш какво би станало, ако... филхармонията би могла постоянно да работи с него.
Не си спомням откога Шаконата от Йохан Себастиан Бах-Лазар Николов, една различно звучаща от оригинала композиция, не бе звучала в София. Този своеобразен разговор на Майстора със Създателя просветлява в пространствата на звука и в "отвъдната" красота на тромпетите, с които Майстора преобръща един от знаците на Създателя. Творба, която звучеше под ръцете на Диригента с вълнообразна демонстрация на проблясъци от страна на оркестъра.
Томислав Байнов гостува с Третия клавирен концерт на Бетховен. И друг път съм подчертавала (а и не само аз), че класическият порядък в Бетховеновата фактура е изумително ясен, когато го постига Георги Димитров. Начинът му да реди оркестър - особено по вертикала, винаги буди удивление. Става дума все пак за "навици", които трябва да се "потушат" в няколко общи репетиционни срещи. Пианистът имаше не само съмишленик в лицето на Димитров, но и съ-музикант с рядка за нашата действителност амбиция да създаде звучащата среда около солиста. Тук Байнов с изрядно изпълнение на класическата фактура и познатата ни култура се вгради в общия замисъл; от което творбата само спечели. Без да се стреми да изумява публиката си с някакви извънредни открития в прочита на класическия текст, пианистът й даде най-доброто в рамките на очакваното.
Две най-силни, вдъхновени вокални произведения от Брамс очертаха втората част на концерта - Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър (солистка Александрина Милчева) и "Песен на съдбата" за хор и оркестър. В първата творба голямата българска певица потърси своеобразно метафизично въздействие с повече нон-вибрато и наситено със "студени" тембри фразиране; мъжете от Националния филхармоничен хор (диригент Люба Пешева) й партнираха, колкото могат. Хорът бе проблематичен и в "Песен на съдбата", една творба по Хьолдерлин, в която диригентът успя да постигне трансцендентност във внушенията най-вече през оркестъра, който "обгърна" и надделя хора, доколкото е възможно. Независимо от недостатъчното качество на хоровото присъствие, чрез изграждането и постигнатото в интерпретацията на тази финална за концерта творба Георги Димитров за пореден път по най-категоричен начин наложи мисълта, че е всъщност Художественият ръководител, от който спешно се нуждае Софийската филхармония - заедно с принадлежащия й хор, разбира се. Което, при обърнатата с краката нагоре система у нас и липсата на елементарна загриженост, продължавам да причислявам към графата "несбъдваеми". А защо?

Екатерина Дочева







Крешендо/
декрешендо


Софийска филхармония. Йохан Себастиан Бах-Лазар Николов - Шакона; Бетховен - Трети клавирен концерт; Брамс - Рапсодия за алт, мъжки хор и оркестър и "Песен на съдбата" за хор и оркестър. Солисти - Томислав Байнов и Александрина Милчева. Диригент Георги Димитров. Зала "България", 3 февруари 2005.