Почина Композиторът

Лазар Николов.

И това изречение е достатъчно, за да видим пропастта, която се образува между "преди" и "след".
Той изживя своя сложен живот, изцяло обсебен от звуците, изцяло подчинен на звуците, които смяташе за единствено достойни да изпълват живота му. За тази цел Господ го бе надарил с огромен талант и много силен характер.
И тези два дара му донесоха радости, но и изпитания. Радости от творческа мощ; изпитания за силата да се удържат позиции в най-тежки за свободния творец времена. Може би затова свободните у нас се брояха на пръсти.
Сред тях Лазар Николов бе пръв между равни.
Той общуваше с човечеството много по-естествено чрез музиката, която звучеше в него. Знаеше го сякаш и работеше много. Остави на България музика, с която тя може да се гордее. Достатъчно е да съумее да я оцени. И да я осмисли.
Поклон и памет!


Култура