А ла Сръблянович

Преди десетина години Биляна Сръблянович се прочу със своя кураж, като издигна пацифистки глас в защита правата си на авторка-драматург, първо, срещу натовските бомби, защото й опразниха факултета, където преподаваше драма, и театрите, където би трябвало да поставят нейните пиеси; и второ, срещу национализма на Милошевич, който ги предизвика и й попречи да си живее мирно в Белград. Повече за това: виж "Шпигел" и "Ла Република", където изпрати овреме своя открит дневник.
После като една истинска Майка Кураж обиколи със своята драматургична каручка много европейски сцени. "Белградска трилогия" и "Семейни истории" се играха къде ли не. В правилното време, на правилното място нейните пиеси предлагаха правилните балкански истории. През 1999 г. 34-я БИТЕФ се отрива с нейната пиеса "Падането". Както подсказва заглавието, тя "предсказва" падането на фамилията Милошевич. Изкуство и живот като от учебник по история на театъра се сляха - Кощуница бе новият президент. След това нещата си дойдоха на мястото и тя написа пиеса със заглавие "Супермаркет".
Софийската публика също познава нейната "Белградска трилогия" в постановката на Крикор Азарян и вече знае, че балканската опаковка на историите по лавиците, изложени в глобалния театрален супермаркет, не лъжат - те наистина предлагат семейни разправии, псувни, мачизъм, бит, секс и смях. Срокът на сценична годност може да се окаже доста дълъг, като се има предвид, че мисленето на културата в стереотипи не е от вчера - балканизмът особено си има дълга история.
Българският театрален зрител сега може да види вече и "Семейни истории" под заглавието "МамаТаткоКучетоиАз" на Камерна сцена в Сатиричния театър.
Този път обаче етикетите са свалени и не е ясно какво му се предлага.
Режисьорът е променил заглавието - "Семейните истории" са станали една семейна история за "мама, татко, кучето и аз". Тъкмо килимчето, изтъкано от привлекателната за широка аудитория прозрачност на драматургичния разказ на Сръблянович, е изтеглено изпод зрителския поглед. Дотук добре, но какво остава?
Купилата си билети преди спектакъла двойка, седяща пред мен, едва ли се е готвила предварително и е в състояние да проследи как двете момчета и двете момичета, които вижда на сцената, играят на семейство и така показват в различни варианти (четири истории) начина на живот и взаимоотношенията в сръбския среден дом. (В различните постановки комбинациите са различни, но "играем на сръбска фамилия" режисьорите обикновено въвеждат като ясен сюжетен код.)
На сцената се вижда част от нещо като дървена барака, която служи за дом. Мъж, жена и момче (после и момиче, което е кучето) са облечени като клошари - нервност, мизерия и взаимна агресия. Актьорите пародират неясно чии семейни отношения (най-добрите моменти са на Иван Бърнев).
Добрата пародия е нещо по принцип забавно, но попаденията "на парче" на режисьора и актьорите плуват свободно в сценичното пространство. Възможно е режисьорът да не желае да става ясно защо в края на всяка история децата убиват родителите си. Но не е ясно изобщо какви са тези истории, както и какво ги свързва.
Очевидно желанието е да се избяга от знаците на войната в бивша Югославия и от преките референции към актуалния български бит, но какво да остане, се решава очевидно "в крачка". Така отделни интересни идеи в сценичните етюди потъват в мъглата на цялостния режисьорски разказ.
"МамаТаткоКучетоиАз" е нещо като бърз студентски коктейл, опитващ се да смеси черна комедия, horor, пародия на нрави, виц и гледани филми на принципа "да пробвам какво мога, пък да излезе каквото ще". Отгоре откровено е боднато хартиено чадърче с надпис "А ла Сръблянович".

Виолета Дечева
















Реплика
от ложата

МамаТаткоКучетоиАз от Биляна Сръблянович. Режисьор Богдан Петканин. Участват Иван Бърнев, Александра Василева, Пламен Димитров, Лина Златева. ДСТ "Алеко Константинов".