Разхищаване на таланти

Кадры решают всe...

Винаги съм се учудвал на българските телевизии как лесно и без мисъл пилеят качествените си хора. Примерите са толкова много, че се страхувам дали ще съм в състояние да изброя всички. Затова само най-фрапантните: Елена Йончева, изгонена от Националната телевизия (слава Богу, новото ръководство на БНТ вече работи активно с нея); Георги Коритаров, чийто договор тихомълком не бе преподписан от bTV; уволнението на близо 60 човека в ВВТ, включително и авторката на едно такова симпатично и доста различно публицистично предаване като "Никъде другаде" Галя Горанова (къде, впрочем, се изгуби тя?). Сега към тази елитна фаланга от имена и черен списък от телевизии можем да прибавим Милен Цветков и "Нова телевизия". През изминалата седмица стана ясно, че той напуска местоработата си с адрес "Пимен Зографски" 1, както и радио "Еспрес", и - поне на първо време - ще се подслони при свой приятел, по негласна информация строителен предприемач.
Всъщност тази раздяла беше предизвестена: още след като Милен Цветков бе свален като водещ на сутрешния блок на "Нова" "Здравей, България", се разбра, че сред ръководителите й съществуват сериозни съмнения дали той им е ценен и полезен. Все пак неговото идване в третия национален ефирен канал стана по внушение на Иван Гарелов - телевизионер, който отдавна си тръгна оттам, и то по не съвсем приятен и за него, и за телевизията начин. Това от една страна. От друга, спирането на Милен Цветков като фронтмен, лице и т.н. на сутрешния блок точно по време, когато се решаваше националният лиценз на "Нова телевизия", определено подсказва(ше), че като водещ той е не особено удобен на властите, от които зависеше даването на въпросния лиценз. А, без съмнение, първият вариант на "Здравей, България", особено с рубриката "По жицата", беше не само най-рейтинговият, но и най-любопитният.
Формална причина за развода е желанието (вероятно и настояванията) на Милен Цветков да се занимава с публицистика, не просто да чете новини. Защото, личеше, официалният и строг етикет на информационната емисия го стягаше силно в рамената, той все се опитваше да се изскубне, но едва ли кратките минути свобода можеха да го удовлетворят в необходимата степен. Нека само припомним предаването му "60 минути": там той скачаше, хвърляше се, непрестанно се движеше; никаква статика; една хаотичност, която поставяше в изключително критични ситуации гостите му в студиото - в по-голямата си част политици и други властници, към които като че ли именно такова поведение и отношение липсва на екран. Да са нащрек, да внимават, да не се отпускат.
Прочее, със сигурност щеше да бъде много интересно да се види как двама толкова разнолики журналисти, които съвсем не са поклонници на силните на деня, достигат до истините, които последните обикновено се опитват ревниво да крият. Става дума, разбира се, за започналото пак по "Нова" предаване "Коритаров live": Милен Цветков хаотичен, Георги Коритаров систематичен; единият емоционален, другият рационален; единият невъздържан и дори неуравновесен, другият - точно обратното (тук, естествено, става дума само за екранното поведение на двамата, в живота те може да са съвсем други). Във всички случаи един експеримент, който щеше евентуално да покаже, че въпреки различно изпълняваните "сценични роли", ако професионализмът и журналистическата честност и отговорност са налице, то предаванията се случват, имат своята публика и своите верни зрители. Сега обаче всички тези възможности се изпаряват яко дим, а "Нова телевизия", за съжаление, се включва доброволно в "оня (черен) списък", според който съвсем не професионалните качества на конкретен журналист, а абсолютно други основания и съображения играят роля за това дали да бъде той част от нейния екип или не. Което никак не говори добре за медийната свобода в България...

Митко Новков







Петък,
ранна утрин