Беден, но чист и спретнат
Това е най-кратката характеристика на положителния герой в голяма част от романите на ХIХ век. Нашият град не е такъв герой, поне не във втората половина от характеристиката. Столичният град, сравнен с други европейски и български градове, е неприятен тип със златни ланци върху мазната жилетка, с кирливо палто, облечено наголо, със зейнали кариеси и пъпчива физиономия, немит и небръснат с месеци и години. Със всичко това избухването на демокрацията няма нищо общо, мърлявата работа и общественото безразличие се родиха много преди да отшумят почините и мероприятията. Живите помнят.
Както не иде да търсим причините извън нас самите, така е неуместно да чакаме подобрение отвън. Това е едничкият смисъл да се пише и говори по темата. А днес тя е - какво да си правим боклука.


В миналия брой се опитах да кажа, че фабрика (или няколко фабрики) за преработване на отпадъците е единствената възможност и то не само за София. В ЕС няма да има депа след 2010 година. Имам причини да смятам, че съществуващите по света начини за третиране на отпадъците са добре известни на Столичната община. Нейните ръководители, администрация и присъединените към проекта за Общия план учени би трябвало да са взели отдавна решение какво точно и къде точно ще направят. Трябваше да са купили, договорили или отчуждили нужните терени, променили законодателството, за да се реализират необходимите отстояния и намерили пари за закупуване на техниката и допълнителни пари - за ежегодните разходи. Технологии - дал Господ. Има такива, които работят десетилетия. Има експериментални. Има скъпи, има евтини. Има пазарноориентирани и енергоспестяващи. Някои произвеждат с превес торове, други - строителни материали, трети - топлинна енергия. Техните плюсове и минуси са известни. Цените - също. Допустимите и вероятни замърсявания на атмосферата - ъф корс. Параметрите на отпадъка, типичен за нашето потребление - естествено. Тогава - защо няма фабрика?
Боклуците навсякъде по света са първа грижа за всеки кмет и всеки Общински съвет. Те са грижа и лост едновременно. С криза в събирането на отпадъците може да се свали правителство, да се оказва натиск във всички посоки. Който командва боклука, командва градската политика. Много по-сигурно, отколкото с Общия план. Аз съм сигурен, че г-н Софиянски прекрасно знае това и като знае колко неблагодарен е българинът, държи да не му решава проблема с боклука. По такъв начин той държи в ръцете си инструмент, много по-ценен от 62-та милиона лева, които Общинският бюджет предвижда за 2005-та година като разход за сметосъбиране и сметоизвозване. Може да няма сметище и завод, но милионите на концесионера са гарантирани. За много години напред. Дори да ни подарят някой експериментален завод и дори три години той да работи в чертите на града без пари, СОС няма да намали такса смет, защото вече е договорил събирането и извозването за 20 години напред. Въпросът е кой ще издържи дотогава. Той или ние.
Във вторник, 8 февруари, в заседателната зала на СОС се състоя гражданско обсъждане на проекта за бюджета на Общината за тази година. По закон и ланшният бюджет трябваше да се обсъжда публично, но не беше. Заместник-кметът г-н Герджиков преразказа в рамките на час съдържанието на една много интересна брошура, издадена от Отворено общество. В тази брошура има предварителните приходи и разходи, заявени от администрацията пред съветниците и районните кметове за разглеждане. Това, че гражданите се включиха по покана на Общината в разглеждането, е повече от хубаво. Това, че намеренията на Общината не са тайна, е още по-хубаво. По-късно обаче стана ясно, че тайни има и не в една област. Според бюджета от 62 млн. лева за 2005 година само 1,3 млн. ще отидат за заплати и застраховки на хората, които влизат в допир със сметта. Над 60 млн. ще отидат за гориво, амортизация, капитални вложения и печалба за арендаторите. Внимание: няма разбивка кое колко ще излезе. Бюджетът предлага на гласуване числото 62 топтан. Разпределението било фирмена тайна. Като се знае квадратурата и гъстотата на София, средната дистанция до Суходол, цената на един камион и цената на новите контейнери за 2004, цената на горивото и броя на курсовете, може да се направи сметка каква е печалбата на ДИТЦ, Волф и Чистота. Тази "тайна" далеч не е недостъпна и с положителност се знае от замкмет нагоре. Защо не я пишат, за да я научим всички?
Като член в една временна общинска комисия през 2003 по проблема имах възможност да разговарям с представителите на концесионерите. Зададох им прост въпрос - какво правите, за да намалите себестойността на превоза и да рационализирате работата си. Искреният отговор беше - нищо! Те дори не си направиха труд да увъртат и да се оправдават с обективни пречки, както обикновено прави администрацията. А биха могли да направят ето какво: да комасират районите за чистене на всяка фирма, като си ги разменят и групират около основните си бази. В момента трите фирми имат райони във всички части на града. По такъв начин те не могат да се конкурират помежду си, а и трудно може да се разбере реалната картина. Когато е била давана концесията, съветниците здраво са замижали пред очевидната несъобразност трите предприятия да са омешани териториално. Естествено това няма значение, ако истинският собственик на трите фирми е един. Аз не зная кой е той, но информацията на ухо говори, че е кметът. Не бива да се вярва на всичко. Ако сметосъбирането и неговата оценка бяха прозрачен процес, вероятно нямаше най-важното приходно перо в бюджета да бъде такса смет. Ако приемем, че София има 1 350 000 жители, на всеки се пада средно по 50 лв. такса смет за тази година. Докато (пак на човек) се падат по 14 лв. данък върху недвижими имоти, което не е справедливо от никоя гледна точка. Нито е логично.
Новият бюджет не предвижда пари за завод за преработка на отпадъци. Което значи, че завод няма да има. Да допуснем, че такова предприятие струва 100 млн. евро (цената на различните технологии варира между 80 и 160 млн. евро за град като София). Да допуснем, че ЕС подари на бедна България 75 % от парите. Полша го е постигнала, защо да не го постигнем и ние. Все пак - България трябва да има някакво дялово участие. Някакво! Никой не обича нахалните просяци. В бюджета няма предвидени пари. Защо кметът Софиянски, като не може да изкара 25 млн. евро от градското стопанство, поне не ги поиска от правителството? Нали правителството разпределяше някакви излишъци? По простата причина, че правителството, чийто член се надява да стане кметът, му е по-мило от София. София все някак ще се оправи, докато подкрепата на правителството лесно може да се загуби.
И така, както няма нито лев, сложен настрана за преработка на отпадъци, по Нова година Общината обяви, че събира оферти за преработвателни заводи и технологии. Като избере оферта, Общината ще й търси площадка. Вместо обратното - първо площадка и избор на технология, после оферти. По логичния път обаче тази Община никога не върви. Оферти общината има от десетилетия, но към тях тя няма отношение. Търсят се нови - няколко месеца преди изборите. Хайде на бас, че Общината се интересува само от скъпи оферти!
Във вторник, 1 февруари, на редовно заседание на Комисията по екология, нейната председателка г-жа Нели Манова любезно помоли присъстващите наблюдатели от гражданските сдружения да напуснат, за да разгледа с комисията при закрити врати точка трета от дневния ред - оферти на сметопреработващи фирми. Любезно, защото предварително беше обявила точката за закрита, но гражданите своевременно посочиха, че дневният ред на комисиите може да се закрива само с изрично гласуване на сесия от целия СОС. Така че, в интерес на работата, като е сигурна, че ще получи разрешение, гражданите да напуснат, за да не научат фирмени тайни. Гражданите се опънаха, че ще чакат СОС официално да ги изпъди и комисията се разтури.
Преди да стане това обаче, гражданите се посъветваха помежду си и предложиха на г-жа Манова да не огласява кои фирми участват и кой колко иска за услугата. А да каже (без да навреди на фирмените тайни - кой знае защо тя ги наричаше непрекъснато лични данни) накратко кой тип технология за коя площадка се предлага. Мотивът ни беше, че някои граждани са по-добре запознати с проблема в сравнение с някои съветници и като така можем да си бъдем взаимно полезни с обмен на информация. Председателката не се съгласи. Не се разбра тя ли не може да направи това извлечение, или не иска да се коментира нито площадка, нито технология. И ние си отидохме.
Една седмица по-късно, на обсъждането на бюджета г-н Герджиков обяви, че оферти има (може би осем), а г-жа Манова неофициално каза, че ще чака колкото е необходимо решението на СОС за тайно гледане.
И всичко това в момент, когато правителството се тресеше от криза, породена от точно такава непрозрачност!
Понякога се чудя дали не е въпрос на интелигентност. Елементарно е да можеш да си спестиш факта кой колко иска и да кажеш къде какво възнамерява да направи. Елементарно! Но пък, я си представете, че фирмите имат само име и цена, а за площадката и технологията не се произнасят и са оставили (както впрочем е логично) Общината да ги определи. А тя не може, не иска или не знае!
Темата с бюджета е важна и злободневна, но тук ние ще се занимаем докрай с боклуците.
Не може отговорно да се избере технология и площадка преди цял куп съпътстващи мероприятия. Съставът на сметта за която и да е технология, трябва да е ясен и сравнително постоянен. Предварително трябва да е направено много, щото в него да не влизат стъкло, строителни отпадъци, автомобилни гуми. Нито Общината, нито имитаторите от МОСВ направиха нещо по въпроса през изминалите десетилетия. За преработката на строителните отпадъци през 2003 съм водил специални разговори както с госпожа Стефка Цекова, началник от Общината, така и с отделите на МОСВ - заедно и поотделно. Общото между тях е пълното безхаберие по материята, която управляват. В МОСВ даже не смятат, че нещо управляват. Според тях задача им, е като дойде заявка, нещо да се направи, да проверят дали то отговаря на законите на Републиката. И ако не отговаря - да го отрежат. Само това. Ако тези чиновнички не бяха до една почтени дами, аз бих казал, че те са просто обикновени клатикурци, на които плащаме заплата бадева.
В същото време в страната кипят предложения. Един иска да строи експериментален завод без пари, за да зарибява Източна Европа. Друг има неразграбени и консервирани топкови мелници в Перник - иска да троши строителни отпадъци. Трети предлага да пътува с машините си и да се разправя със строителните отпадъци директно на място - от нерегламентирано сметище - на легално сметище (такова за строителни отпадъци няма изобщо) - по седмица-две за всяко. Докато се изчерпат. Само пита на коя асфалтова база да продава трошляка, а своята печалба смята да изкара от освободеното желязо. Четвърти прави от стари гуми прекрасни строителни материали - показва мостри. Има разработени три пункта за събиране на стари гуми и моли терен за още. Мене - скромния съветник. Чиновниците "нищо не знаят" за тези предложения. Не искат да знаят. Чакат политическото ръководство да им нареди да се заинтересуват. Чакат изобретателите, предприемачите, собствениците, действащата и мислещата част от народа да им падне в краката, за да извадят БДС от 1956 и законите от тогава до 2003 и да кажат, че там като предлаганото животно няма... След което - пак сладко безделие.
Перник по всички правила на градоустройството е част от Софийската агломерация. Де юре и де факто обаче не е, защото е в друг окръг. Все едно, че е на друга планета. Перник има един огромен бивш рудник, който пълни с боклук съвместно с други три общини. Но не и със София, защото техният общински съвет не ще да пусне омразните столичани. Може пък и да са прави. Какво е направил Софиянски до момента, за да ги убеди? Какво направиха Росен Владимиров и другият областен, как му беше името, който се грижи за чистотата на КПП Калотина? Старият рудник "Болшеви" е толкова огромен, че в него може да се преобърне половин Люлин планина и пак ще остане място. До дъното му ходи железница. Това дъно е по-ниско от изворите и водоносните пластове на 15 километра околовръст. Ако Янчулев и Софиянски искаха да намерят подходящо място за депониране, защо не се насочиха към мините край Перник, а към Кътина и Кремиковци? Те не са по-близо. Точно това е кметската работа - баланс на интересите в името на общото благо, лобиране, политика, всичко, което тези хубави кметове би трябвало да вършат в наш интерес и вместо нас - производителите на боклука. А не да се местят от партия в партия. Енергията на Софиянски в партийното строителство може да върти турбините на ТЕЦ София.
Не може да няма нищо конкретно за сметта на София в Общия план. Не допускам авторите на проекта за Общия план да не знаят кое е най-доброто решение за София. Това, че не предлагат решение, не значи, че не го знаят. Но може би знаят също, че няма смисъл да го предлагат. Решението ще бъде взето залпово, през юни, уж под натиска на обстоятелствата и това решение нито ще е най-доброто, нито най-евтиното, нито най-чистото. Ще бъде взето по начин, който не изключва далаверата и за него няма да има кой да отговаря. Ще го вземе Общинският съвет по предложение на кмета. Гражданските сдружения ще бъдат допуснати до тайните едва когато стане късно.
Към характеристиката на положителния герой от ХIХ век "беден, но чист" романистите според случая прибавяха - умен, смел, честен. Хубаво би било нашият град да сдобие малко от чертите на романтичния герой. Ако не целия, поне в някои части. Ако не напълно - поне по принцип. Някой районен кмет например - с по-добри показатели от другите кметове. Не може да няма такива - я какви сме юнаци в индивидуалните спортове. Но за да станат възможни смелостта, честността и чистотата, са нужни решителни действия.
С нашата измет в съвсем близко бъдеще ще трябва да се справяме против нейната воля или без нейно участие.

Павел Попов