Бояна вече не е
Студиото на Балканите
- Киноцентърът е най-голямото филмово студио на Балканите...
- Не, не е. Вече има две студиа в Румъния.
- А защо стана така, че румънците ни изпревариха, след като за приватизацията на "Бояна филм" се говори от средата на 90-те и мина през какви ли не стадии и видове?
- Сега се навършват точно шест години, откакто "Бояна филм" е в процедура на приватизация. Тя започна през февруари 1999. Бяха пропуснати много възможности тази приватизация да приключи през 1999, 2000, 2001, 2002... По два пъти на година е влизала и излизала от процедура. И когато съзнаваме, че вече не можем да говорим за "Бояна" като за най-голямото студио на Балканите, трябва да се сърдим само и единствено на самите себе си.
- Какво имаш предвид под "самите себе си"?
- Всички кинаджии.
- А не на управляващите, които и да са те?
- Мисля, че отговорността е споделена, защото всеки път, когато управляващите, които и да са те, започваха някаква процедура, тя биваше спирана, тръгваха вътрешни борби, обвинения, обяснения... И се създаваше шум, който караше управляващите да се въздържат от действия. Така може да продължава още дълго. Ако и до края на тази година нищо не се случи, може би няма да има какво да се приватизира. Тоест "Бояна филм" няма да може да се приватизира като предприятие, а да се разпродаде като 300 дка земя.
- 302.
- Да, 302. Ние в киносъсловието се карахме, спорехме, някои проучваха чуждестранен опит... А чуждестранният опит си се разви и след приватизирането на студия "Буфтя" Букурещ вече има три студиа и двайсет и един павилиона. А в "Бояна филм" са три (и един недовършен). Тоест, България пропусна шанса, който имаше през 1999-2000 да стане естествен център на филмопроизводствените услуги за Балканите. Сега тази роля вече е заета от Румъния, а много скоро можем да бъдем изместени и от страните на бивша Югославия.
- Защо?
- Защото, образно казано, това, което се случва с "Бояна филм", по някакъв начин наподобява случилото се с Булгартабак или БТК. Ако бяха продадени при други условия, в други години и друга пазарна конюнктура, за тях можеше да се даде по-добра цена. С "Бояна филм" горе-долу ситуацията е същата. В София в момента има офиси на пет чуждестранни компании, които развиват свое филмопроизводство. Четири от тях имат студиа, павилиони, техника... Освен това, покрай увеличения обем на чуждестранни продукции в България, много български фирми също развиха дейности по предоставяне на киноуслуги. Така че вече е възможно в България да се снима филм и човек изобщо да не опира до "Бояна". Единствената ни уникална услуга е лабораторията, т. е. проявяването на филмовата лента. Но след 3-4 месеца ще бъде изградена нова кинолаборатория, собственост на Kodak... Ето, в такава пазарна ситуация ще се приватизира "Бояна филм".
- Киноцентърът е най-крупният обект на приватизация в областта на културата.
- Много хубаво звучи, за да е истина. "Бояна" не е голяма сделка.
- Ти така твърдиш, но е стратегически ужасно важна сделка.
- В най-прекия, буквален смисъл "Бояна" няма общо с културата, защото финансирането на филмовите продукции се извършва чрез Агенцията "Национален филмов център", която получава през Министерството на културата пари от бюджета на държавата за производство на филми. За тях кандидатстват продуцентски компании със свои проекти, печелят субсидии и реализират филми. В момента българските продуцентски компании имат избор, което е хубаво, да ползват много и различни фирми за филмови услуги в София. Дори две от продукциите, които се снимат в момента, ползват немска техника, а не на "Бояна".
- И все пак принципал на "Бояна филм" е МК, а филмопроизводството, колкото и да е свито, си е част от културата на България.
- Кинопроизводството в последните години се увеличава. И, благодарение на Закона за киното от началото на 2004, започва да се усеща и ще се усети силно увеличаване на българските филми. Ако през последните 15 години се произвеждаха един-два, до три филма годишно, от 2005 насетне ще се правят примерно по осем. Средствата между 1991 и 2003 не надминаваха 2 млн. лева годишно държавна субсидия, която се даваше на НФЦ. С приемане на Закона за киното за 2004 сумата е 5 800 000, а за 2005 предвидената сума е 6 500 000 лева. Та българското кино ще го има, дай Боже.
- Дай Боже, но не разбирам защо възхваляваш този калпав Закон.
- По-важното е, че го има, че вече българското филмопроизводство е обезпечено и че чрез разумно взаимодействие между НФЦ и БНТ - двата източника на държавна субсидия за киното, и при взаимопомощ при програмирането на филмите и разпределение на отговорностите по отношение на игрално, документално и анимационно кино, още през 2006 може да се отиде на 10 игрални филма годишно или почти всеки месец премиера. В същото време анимационните и документалните филми, също чрез общите усилия на НФЦ и БНТ, могат да намерят своята естествена реализация на телевизионен екран. Така че аз за това в момента не се безпокоя.
- А къде е мястото на "Бояна филм" в тази чудна картина?
- "Бояна" е едно от студиата, които ще осигуряват технически услуги за филмите. Никакви други ангажименти няма от началото на 90-те, когато всички кинаджии решиха, че производството трябва да се извади от киноцентъра и да отиде при частните продуцентски фирми, а "Бояна" да остане чисто техническа база за услуги. През 1995 от трите стари държавни предприятия - Студия за игрални филми, Студия за анимационни филми и Обработка на филми - се е учредило едноличното акционерно дружество "Бояна филм" ЕАД с предмет на дейност отдаване на услуги за производство на филми.
- Давате ли все още преференциални цени за българските филми?
- През последните седем години сме се старали да подпомагаме българските филми, като предоставяме възможности за по-добри цени и чрез копродукционно участие за сметка на по-голямата отстъпка. По този начин "Бояна" е копродуцент на близо 90 % от произведените филми. В същото време сме се стремели да подпомагаме и трите учебни заведения, където се учи кино (НАТФИЗ, НБУ и ЮЗУ) - имаме договори за предоставяне на 50 % отстъпка от цените на всички услуги, а освен това на много от филмите предоставяме безвъзмездно снимачна и осветителска техника. И за наша радост много от тези филми намериха своята реализация и на международни фестивали.
- Каква е връзката на "Бояна" с Kodak?
- От 1998 сме дистрибутори на филмова лента Kodak, така че българските продуценти имат възможност да ползват тази най-качествена лента на по-добри цени. От края на 1998 Kodak започна реализацията на свой проект за инвестиции в студио за телекино (техника за прехвърляне от кино на видеолента) и то работи успешно вече шест години. Kodak даваше технологична помощ на лабораторията на "Бояна", а тя на свой ред заслужи високото признание, ставайки член на програмата Kodak Imagecare, като покри стандарта за качество ИСО9002, т.е. работи според изискванията на Kodak, което е гаранция за всички клиенти, особено за чуждестранните. Това е. Друго с Kodak няма, освен че те от 1998 заявиха интерес за участие в приватизацията на "Бояна филм". Този интерес ежегодно беше подновяван, но след като толкова дълго нищо не се случваше, след като се появиха конкурентни мощности през 2004, а именно: телекино, собственост СИА Адвъртайзинг, и подготовка за откриване на нова лаборатория от Fuji, от Kodak взеха решение да не чакат повече. Уведомиха и Министерството на културата, и Агенцията за приватизация, че във връзка с неизвестността кога ще приключи процедурата по приватизация, ще открият своя независима мощност и ще отворят собствена лаборатория. Те вече са собственици на сграда, която, за щастие, е на територията на Киноцентъра.
- Тя не е ли част от пакета на "Бояна филм"?
- Не. От петнайсет години не се използва и с разрешение на АП и МК Kodak я купиха. Ако не бяха получили съгласие, щяха да купят друга сграда в София, която вече бяха избрали. Но всички сметнахме за разумно тя да бъде на територията на киноцентъра, защото, независимо кой ще е следващият купувач, ако това място се развива като част от киноиндустрията, за всички ще е удобно тук да има лаборатория на Kodak.
- Направена ли е оценка на собствеността и мощностите на "Бояна филм" преди откриване на процедура за приватизация?
- Процедурата стартира ефективно в средата на 2004, след като бяха изработени правила за провеждане на конкурс. АП си е извършила своето проучване и си е изработила своя оценка, така че тя има представа каква е цената на "Бояна". Няма да бъде съобщена, докато тече проучването от страна кандидатите и те не дадат своите предложения. Изработени са т.нар. информационен меморандум, анализ на "Бояна филм" и в момента тече оглед от страна на четиримата кандидати, допуснати до финалната фаза.
- И всеки ден те идват и оглеждат?
- Да, имат право на достъп до цялата информация...
- Да отворят всяка вратичка?
- Да отворят всяка вратичка, да погледнат всеки документ, да видят какви са финансовите резултати...
- А преди това правен ли е одит на "Бояна филм"?
- АП си е извършила своето проучване. Ако, дай Боже, всичко е наред, ако конкурсът се провежда почтено и се спазват процедурите, би трябвало продажбата на "Бояна" да не е свързана само с цената. Тоест от една страна - цената, а от друга - развитието на бизнеса, изготвяне на убедителен бизнесплан и готовност за инвестиции, не по-малко 6 млн. евро за първите четири години, като особен приоритет са инвестициите в техника и технологии през първата година. При положение, че "Бояна" се продава като кинобизнес, със задължения за запазване на предмета на дейност не по-малко от десет години, да не се разпродава като земя...
- ... да не стане като със софийските кина след приватизацията на "София филм"...
- Да, ако АП успее да подготви проектодоговор, гарантиращ, че с "Бояна филм" няма да се случи това, което сполетя "София филм", цената няма да е много голяма. Ако държавата иска голяма цена и ако цената е важна за държавата, а пък тя не може да гарантира такива защитни процедури, които да гарантират бъдещето на "Бояна" като филмов център, тогава по-почтеното е държавата да вземе решение да закрие киноцентъра и да продаде земята на открит търг. И с получените пари, ако има добро желание, може да изгради нов, супермодерен киноцентър на друго място, евтино като земя.
- Земята на "Бояна" в регулация ли е?
- Да.
- Доста е скъпичка.
- Да. Така че това са различни подходи. Можеш да получиш цена, продавайки земя. Ако искаш да обвържеш бъдещия купувач с ангажимента на тази територия да има развиващ се киноцентър с нови павилиони и да дава по-добри преференциални условия за българското кино, да подпомага дейността на Българската национална филмотека и на учебните заведения по кино, тогава не обръщаш внимание на цената, а на ангажиментите. Пак казвам, ако всичко това се направи, държавата при покупката няма да получи много пари. Но пък ако бъдещият собственик бъде готов да инвестира, в перспектива това ще донесе много средства за държавата, тъй като едно добро студио може да привлече много чуждестранни продукции, а това на свой ред води пари, работни места, туризъм... В този смисъл, ако приватизацията се извърши правилно, киноцентърът наистина би могъл да бъде важен стратегически обект за развитието на киноиндустрията в България, за привличане на чуждестранни инвестиции и за мощен PR. Да не забравяме, че снимките на всеки филм в чужбина се следят с интерес от световната специализирана преса, а съответно и страната може да се рекламира безплатно. Това се случи в Чехия в началото на 90-те, случва се сега и в Румъния.
- Има ли шанс киноцентърът да не се продаде и да си остане държавен?
- Има шанс да си остане вечно държавен, но не се знае дали ще е киноцентър. Познавайки кинобизнеса в България, съм убеден, че ако приватизацията на "Бояна" не се осъществи до края на годината, тя ще престане да съществува като такава структура. От години говоря и пиша докладни записки до АП и съм обяснявал на всички публични дебати, че всяко забавяне откъсва сегменти от бизнеса, защото той не търпи празни ниши. Усещайки луфт в търсенето, веднага се появява някой, който започва да предлага дадена услуга. Това, че "Бояна", намирайки се в абсолютна несигурност от шест години, все още работи на печалба, макар и минимална, според много от хората, занимаващи се с икономика, е цяло чудо. Тоест, работейки в ситуация на приватизация", киноцентърът се подчинява не само на Търговския закон, а и на Закона за приватизация. И не можеш да извършиш нито едно разпоредително действие - нито сключване на договор за кредит, нито сключване на договор за джоинтвенчър и т.н. без разрешение на АП и МК. Такова разрешение се чака по месец-два, а и не гарантира сигурност на инвеститора. И поради това, че "Бояна" не може да привлече инвеститорски интерес, той отива на други места в София... От средата на 2004 почти 70 % от приходите за субтитриране също изтекоха от "Бояна" - "Александра" закупи модерна машина за субтитриране и предлага по-качествена услуга. В момента преговарят за втора машина, което означава, че 100% от този бизнес ще бъде в техни ръце. А става дума за доста сериозни суми. Същото стана и със звукозаписните услуги, транспортните услуги са изцяло в частния сектор, в София има най-малко десет закупени агрегата... Така че още малко забавяне, и в "Бояна" ще могат да се разглеждат само сгради без дейност.
- АП съобразява ли се със стратегията за приватизация на "Бояна филм", приета през 2001?
- Да. Както всички знаят, според тази стратегия през 2002 бе отделена голяма част от най-апетитната земя на "Бояна" и остана на държавно разпореждане. За съжаление, не виждам никаква активност от страна на кинематографичните организации от 2002 насам в посока на гарантиране на стратегията в частта, че средствата от продажбата на земя от отделената територия трябва да се превеждат във Фонд "Култура" целево за производство на български филми. С горчивина осъзнавам, че до този момент с писма и действия по изпълнението на тази стратегия са се занимавали единствено "Бояна" и МК.
- Каква е ролята на МК в процеса на приватизация? Спомням си, че заради опита за приватизация на "Бояна" през 2002 един заместник-министър беше уволнен.
- Румен Димитров. И точно след неговата смяна министерството започна да предприема всички необходими действия. И сега служител на МК и директорът на НФЦ Александър Грозев са включени в комисията на АП по продажбата на "Бояна филм". Така че министерството в момента трябва да гарантира интересите на кинематографичната общност и своите интереси като собственик на "Бояна"; трябва да настоява за клаузи, които да не позволят да се случи нещо като с кината.
- Четирите кандидати за "Бояна" са: Ealing Studios Еnterprises, New Image Bulgaria, Dragon International Studios Bulgaria Ltd. и Bavaria Film. Непозната поне за мен е Dragon Studios. Що за компания е?
- Свързана е с името на лорд Ричард Атънбъроу. Студио все още няма. Има проект за строеж на студио в Уелс.
- И сега ще чакаме 25 февруари, когато е срокът за подаване на офертите?
- Да, ако не бъде удължен. Надявам се до края на март тези оферти да бъдат прочетени и класирани и някъде през април сигурно ще се водят преговори със спечелилия първо място или с първите двама, за изработване на договори и за условията за продажба. И дано най-после тази сага приключи.
- Какво ще правиш след приватизацията на киноцентъра?
- Новият собственик ще реши с кого и как ще работи... Конкретно за себе си нямам притеснения - имам възможности, знания, опит и самочувствие, така че ще намеря място и реализация.
- Какво ще стане с копията, които се съхраняват тук, след като носител на правата върху създадените до 1993 филми е вече НФЦ? А и архивът е огромен...
- През годините много се обсъждаше какво ще стане с т.нар. памет на българското кино. По закон тя се съхранява в Българската национална филмотека, т.е. там би трябвало да се пазят всички носители на филмови копия, правени до 1993. Правата върху създадените филми от 2000 -та година са в НФЦ. Така че по никакъв начин паметта на българското кино не е застрашена от приватизацията. Съветът на директорите на "Бояна филм" през 2003 предприе действия, за да получи разрешение от АП и МК да дари огромния архив и уникалните костюми на няколко институции. И след получаването на всички разрешения още от януари 2004 "Бояна филм" реши да дари на БНФ целия фото-, музикален, информационен и киноархив и филмовите копия. На БНФ ще бъде дарена и техника - монтажна маса, магнетофон, лепачки и навивачни маси за лента. На НФЦ ще бъдат дарени всички видеокасети-майки на игрални филми, правени по време на предаването "Понеделник 8 1/2". На Националния исторически музей ще бъдат дарени уникалните костюми, свързани с историята на българското кино. Това е направено.
- А защо все още не е реализирано?
- През цялата 2004 са готвени описите на цялото това имущество.
- Доста папки са.
- Единственото условие, което "Бояна" поставя пред тези институции, е да имат подготвени помещения с нормални условия. Надявам се това да се случи в близките седмици. Беше ми много странно да прочета в "Култура" думите на Пламен Масларов срещу "Бояна филм", но го отдавам на неговата неопитност като директор на филмотеката. Наистина предстои само физическото преместване на тези материали и вещи. Миналото ще бъде запазено. Дано българското кино има и добро бъдеще!

8 февруари 2005 г.

Разговаря Геновева Димитрова



Разговор с
Евгений Михайлов, председател на борда на директорите и изпълнителен директор на Бояна филм ЕАД