Философското приключение

Нека бъда поправен, ако греша, струва ми се обаче, че с "Приключение и всекидневие" на Иван Драгоев за пръв път в българската философска книжнина се появява систематичен текст, изцяло проработен в принципите и нормите на екзистенциалната философия. Повтарям, не въвеждащ отделни теми или мотиви на екзистенциалната философия, не привличащ или предлагащ тълкувания на отделни екзистенциалии, а системно полагащ се в хоризонта на екзистенциалното философстване.
Заглавието на тази книга звучи в стандартите на българския език някак лековато, да не кажа несериозно. Това е така, защото думата "приключение" не е научно терминологизирана в тези стандарти и поради това не носи част от значенията, присъщи на френската дума "aventure" или на немската "Abenteuer", които през епическите жанрове на късното средновековие намират място в научния лексикон на западноевропейската хуманитаристика. От друга страна, те просто няма как иначе да бъдат преведени на български.
Навлизането на термина в научната лексика не означава обаче автоматично, че той е намерил кой знае каква системна философска обработка. Както показва Иван Драгоев, Георг Зимел и Владимир Янкелевич са единствените автори, които тематизират понятието в рамките на собствено философския дискурс. Затова първата задача на автора е да постави въпроса за смисъла от концептуализация на думата "приключение".
Положителният отговор помества понятието в систематиката на екзистенциалната философия и задава хоризонта, от който може да се търси неговото определяне: то може да стане най-удачно върху фона на всекидневието, на всекидневното съществуване, и то мислено изключително във философски, а не толкова в социологически или друг някакъв хоризонт, при което "приключение" и "всекидневие" се извеждат като автономни философски понятия.
Още първите мисловни ходове извеждат на преден план още едно усложнение: приключението, дори в тривиалните му интерпретации, се приема като някакво уникално събитие, излизащо извън рамките на рутинния, всекидневния опит. Това отваря сериозни проблеми пред дефинирането му, подвеждането му под някакви родови и видови описания, типологизирането му. Съвършено справедливо, първите определения се извеждат чрез оттласкването от всекидневното, чрез неговото гранично "друго", при което обаче се държи пред очи, че приключението не е събитие, радикално различно от всекидневието.
Приключението в скрупульозния анализ на Драгоев се оказва категорично не банално средство за избягване на скуката или за постигане на частична промяна във всекидневния ритъм с цел предпазването от радикални промени в него. Приключението се определя като друг режим за вписване на опита в нашето съществуване. То му задава интензивност, отпращайки към границите на всекидневието и - бидейки битие-на-границата - придава определен тип битийна легитимност на личността.
При няколкото много удачни погледа през рекламата, самотата и празника приключението се представя не като тип преодоляване на самотата, а тъкмо напротив - нейно задълбочаване, в което личността преоткрива себе си "като някой друг". Оттук се извежда и една от възловите разлики между приключението и развлечението: последното е бягство от самотата, при което - за разлика от него - приключението предполага екзистениален ангажимент.
Приключението е необходимо свързано с прекъсване на темпоралния ред на всекидневието и на цели редове всекидневен опит. То е налагане на нов тип времевост и събитийност. За разлика от празника, също насочен към подобни измерения, приключението не търси продължителност между старото и новото, а реализира експлозивния досег с радикално различното, което изрязва възможността за преходност и за завръщане към рутинната цикличност.
Във връзка с това втората част на книгата тематизира различността, въвеждана от приключението спрямо режимите на контролируемост, предвидимост и проектиране. Тук специално внимание изискват анализите на "чужденеца", на "провала" и "импровизацията", при което се подчертава ролята на приключението като механизъм на екзистенциално "изконно утвърждаване".
След полагането на вътрешните параметри на феномена, изследването естествено достига до проблематизирането и на неговата граничност. Изключително евристичната трета част носи названието: "Приключението, границата и смъртта". Изхождайки от интензивността като един от основните параметри на приключенския ангажимент и свързания с него риск, който като всеки риск предполага едно битие на границата и опит за надхвърлянето й, авторът тълкува фундамента на екзистенциалната сериозност на приключението, който фундамент е смъртта.
За разлика от всекидневието, чието безпроблемно функциониране е възможно благодарение на "забулването на смъртта", на нейното прикриване под покрова на една квази-вечност, където смъртта сякаш не съществува, "забравя" се, приключението отваря един хоризонт на живеенето sub specie mortis - под погледа на смъртта. Тази перспектива отменя всекидневната гаранция за поправимост, въвежда нормите на неповторимостта, генерира отдалечаване от безличността и навлизане в регистрите на автентичността. В този смисъл приключението се тълкува като типа екзистенциална събитийност, чрез който става възможно структурирането на строго личностна идентичност, различна от онази, която се акумулира посредством активното присъствие в секторите на всекидневния живот.
"Приключение и всекидневие" е мащабно философско изследване, положено в обемите на екзистенциалната философия. Иван Драгоев разгръща една самостоятелна екзистенциално-философска система, цялостно промислена и оригинална. Тя не може да бъде припозната като продължение на нито едно от известните ни учения в традицията на екзистенциалната философия, като при това обаче се удържа в позитивна кореспонденция с най-съществените постижения на тази традиция.

Георги Каприев





Иван Драгоев. Приключение и всекидневие Издателска къща Изток-Запад. София, 2004.