Бурята на Шекспир/Гърдев в Адана
Явор Гърдев постави в театъра на град Адана (Турция) "Бурята" на Шекспир. Сценография и костюми Никола Тороманов, музика Калин Николов, вокали Деница Серафимова, драматург Джанан Къръмсой, осветление Ибрахим Карахан, асистент-режисьор Ширин Четинел. Премиерата бе на 18 октомври 2004 г.
Публикуваме статия за спектакъла, публикувана в The Shakespeare Revue (www.shakespeare-revue.com).


Турскоезичната версия на "Бурята" под режисурата на Явор Гърдев е представление, което те всмуква в действието, смайва сетивата ти, възбужда въображението и обърква публиката. Преведена от Джан Юджел, версията "Фъртъна" ("FIRTINA") приковава зрителите в ням захлас. Това е най-предизвикателната постановка на Шекспир, която съм гледала тази година, и то не само заради езиковата бариера.
Още с авангардните декори визията на пиесата е решена във фантастично модерни времена. Сцената е разделена на две ясно разграничени пространства: горната по-традиционна сцена и долната, пъклоподобна авансцена. Сцената служи предимно като интериора на кораб; на една задна стена има кръгли прозорчета, които се отварят и затварят към стихиите. По ниския таван лениво се въртят вентилатори, а в един момент сцената е залята с вода, която остава в този сектор. Водата отразява светлините обратно към вентилаторите, изпълвайки атмосферата с призрачни отблясъци. Повечето от сцените с Просперо се играят на авансцената, докато действието в сцените извън острова се ограничава предимно на сцената. Но в представлението на Гърдев подобни обобщения лесно се преобръщат, защото нищо не се развива според очакванията.
Всички познаваме сюжета, но аз бих посъветвала всеки, комуто предстои да гледа пиеса на чужд език, да препрочете текста предварително. Тук бе моят фундаментален проблем: дали бях объркана, защото представлението ме предизвикваше да погледна на пиесата по нов начин, или защото не говоря дотам добре турски? За щастие, придружена от приятел-турчин и заобиколена от публика приемливо гласовити театрали, все пак разбрах, че объркването ми се дължи на постановката. За да не прозвучи компрометиращо, бързам да добавя: объркването може да бъде нещо много полезно. По време на представлението залата беше необикновено притихнала. Не се чуваше ни шумолене, нито покашляне; всеки с всички сили се привеждаше по-близо до сцената и действието. Никога не съм виждала публика, която тъй силно да се стреми към разбиране, нито тъй вдадена в подтекста постановка.
Ос на представлението е Саваш Йоздемир като Просперо, кралят-магьосник на острова. Играта на този чернокос, чорлав мъж достига своя прелом в мига, в който осъзнаеш, че пред теб стои сляп човек с бели контактни лещи върху ирисите, човек, който вижда чрез другите си сетива. Този яростен баща следва своя замисъл, докато не осъзнава, че той ще го доведе до пълна разруха, но все пак има достатъчно родителско чувство, за да не желае подобен завършек. Дъщеря му Миранда, изиграна от Нимет Уйгюн, изглежда малко несвързано с войнишките си ботуши, фланелка без ръкави и сплетена на плитчици къса коса, докато не среща Фердинанд (Угур Изги) и не започва да го влачи полугол през заляната с вода сцена. Еротичното отчаяние в този момент е стъписващо. Фердинанд е принизен до ролята на бонбонче за окото: разсъблечен по боксерки и мокър до кости през по-голямата част от представлението, той не е нищо повече от символ на мъжествеността за Миранда и пионка за всички останали (в един момент Стефано физически го вдига и го оставя встрани, като че ли е кукла). Баща му Алонсо (Отюкен Хюрмюзлю) прилича на изтерзан Фреди Меркюри, а Тринкуло (Йондер Йозджан) е сляп подгласник, чиято комична роля в пиесата на практика не съществува; и той е само пионка. Ролята на Ариел се играе от трима актьори, обозначени с пейси отстрани на главата. Актьорите (Раиф Хикмет-Чам, Гьокхан Доан и Сема Йонер-Келав) са съответно капитан на кораб, гневен воинствен на вид мъж и малко момиченце. А Калибан на Толга Текин е неонацистки типаж с пънкарски гребен и мания по изнасилване и експлозиви. Всички актьори са напълно посветени на ролите си и внасят жизненост и ентусиазъм, равни единствено на таланта им.
Какво се опитва да каже Гърдев с тази страховита постановка, завършваща с експлозивни жилетки и чували за трупове? Всичко трябва да се върне назад към началото, иначе ще последва разруха. В крайна сметка това се постига единствено чрез опрощение. Това послание е скрито под смислови пластове и езикови бариери, но според моята собствена интерпретация (безумно неточна и родена от собствената ми неспокойна душа) една чужда сила (Просперо) нахлува, окупира и подчинява местното население (Калибан, Ариел) - сюжет, който може да свърши единствено в скръб и насилие.
Излязох от театъра объркана, но странно доволна, че съм видяла силна и вълнуваща постановка, извела на сцената изгарящи образи и архетипни фигури.

Антония Мандри
От английски Зорница Христова