Златната рибка
Преди две седмици, когато започна тъй наречената политическа криза, си обещах, че този път ще се пазя от метафорични залитания и ще следя само фигури и реакции: Доган - ехиден, Шулева - отчаяна, Костов - строг, Герджиков - просълзен, Мозер - обнадеждена, Станишев - безразличен, Михайлова - изненадана, Кошлуков - разколебан, Кунева - уплашена, Влахов - жаден, царя - кротък, и т.н. Нищо не се получи. Появи се образ, без връзка, съвсем от другаде, дело на Херберт Лист - немски фотограф, завършил "Баухаус", живял през войната в Париж, после в Лондон, отказал се да снима на 59 години, преди това, на 34 години в Гърция създал "Чаша със златна рибка": чашата е голяма, прилича повече на аквариум - като тези, които децата от добрите семейства получават по някой път за шестнадесетия си рожден ден, поставен е на перваз над морето, простиращо се до хоризонта; атмосферата е мрачна, едновременно меланхолична и напрегната, питаш се: няма ли кой да излее аквариума заедно с рибката в морето, изглежда толкова е естествено и лесно, но кадърът е безлюден, вероятно всички са заети със социалните си роли, с институциите, с парламента - пледират, гласуват... Кризата трябваше да се превърне в голямата акция на политическия PR преди изборите: БСП най-после да стане опозиция и да зарадва твърдия си електорат, ДСБ да радикализира ситуацията според собствената си героика от зимата на 97-ма и като допълнителна печалба да няма друго посткомунистическо правителство, освен това на Костов, което да е довършило мандата си, НВ за първи път да получи реална роля (да се превърне в партия) и то по изпробваната рецепта на ДПС - правейки се на балансьор; и започна кулоарно сговаряне - от ляво на дясно, от малко към голямо (или обратното), в него се включи и СДС - той и без това се сговаря с всеки, който го пожелае; в крайна сметка, разбира се, се сговориха единствено НВ и НДСВ с любезното участие на ДПС, от което започна историята с Булгартабак, от която започна кризата...
Работата е в сговарянето. Дори то да е задължително за политиката, трябва да има кой да се сговаря, т.е. сговарящите се да имат собствени, предварително разпознаваеми политически лица. А не като БСП, която без да й мигне "историческо око", години наред дели власт с Куборгготски. А не като НДСВ, което получи статут, вместо на партия, на политическа свита. А не като НВ, което е ослушваща се отломка от същата. А не като СДС и ДСБ, които не могат да поделят политическото си наследство, докато сами го разпиляват. А не като ДПС, което се е специализирало в правенето на "цигански колела" върху политическата карта на България. В резултат политическата криза не се превърна в PR-акция, а в имиджова криза, защото удвои политическата смътност; ако не върнеш златната рибка в морето, как можеш да очакваш, че ще ти изпълни желанията.

Георги Лозанов