Из живописните дълбини

В широката и противоречива панорама на съвременната българска живопис Йордан Парушев отвоюва свое място с последователно изведена и дълбоко мотивирана артистична позиция. Тя се гради върху пристрастното, отдадено, вътрешно-интимно преживяване на живописта и картината, на нейния скрит, мистичен, пластически строеж. Тези, които познават развитието на художника, ще си спомнят началото. Тогава група студенти, заредени с екзалтиран колективен патос, още преди да разберат дълбокия смисъл и целта на това, което правят, интуитивно откриваха силата на цвета и формата, на фактурата и многопластовата структура на живописната материя. Изкушен, вътрешно обвързан, любовно наслаждаващ се на чистата вибрация на пластическото пространство и материя, Йордан Парушев превърна това свое пристрастие в траен артистичен белег, определил качествените характеристики на неговото изкуство. Независимо от промените, съмненията, експериментите в посока на неконвенционално изразяване, художникът пренесе, доразви и защити пластическото си усещане. Той успя да изчисти и категоризира елементите на своята артистична лексика, да осмисли семантичната, идиоматична стойност на пластическото изразяване.
Качествен поврат в неговото съзряване като художник е откриването на изключителните възможности на хартията като материал. Йордан Парушев разкри неподозирано богатство от интонации със сложно тонално, колоритно и структурно трептене в един широк и овладян регистър от пластически отношения. Всъщност той живописва с цветни хартии, като запазва и разкрива автономната характеристика на материала. Многопластовото наслагване, богатото нюансиране на прозрачни, полупрозрачни и плътни слоеве, сложното трептене на деликатни цветни хармонии и тънко степенувани тоналности и фактури определят неговия високо естетизиран, артистичен израз.
Тласъкът на пластически трансформации, процесът на материализация и дематериализация ни въвеждат в красивата метафора на вечното движение и промени, на безкрайното пораждане и изтляване. Въвеждат ни в многомерността и единството на изначална субстанция, на нейните безкрайни форми на живот и проявление. Въвлечени сме в процес на превръщения, в динамиката на отношенията материя - време; крайно - безкрайно. Изследват се гранични състояния, в които материята търси своите енергийни-духовни измерения. Състояния, в които формата драматично преживява своята граничност и пази следите на духовни проекции.
Конкретиката на първоначалния мотив се разтваря в движението, в трептенето на пластическите структури. Отделните картини - фрагменти пластическа тъкан, напускат своите очертания, за да съставят един огромен полиптих, в който отделните елементи-кодове, се подчиняват и допълват в единен естетически и смислово съдържателен текст. В този смисъл според мен настоящата изложба е най-цялостно защитената артистична изява на Йордан Парушев. Изложба, в която чистотата на живописния израз и завършеността на художествения синтез постигат значимостта на пластически идиом с трайни и богати внушения.
Външно сдържани, отдалечени и притихнали, вътрешно наситени и плътни, тези картини извеждат своята естетическа стойност в етичен коректив, своята пластическа вибрация - в духовно движение.

Станислав Памукчиев





Конверсии, изложба на Йордан Парушев, Галерия Кръг+,
3 - 23 февруари 2005, София