Труд и творчество или През джунглата - с мачете
"Надцакване в книжната джунгла" - така е озаглавен материалът на Ива Йолова, публикуван в неделния брой на "Арт Труд". Материал, или по-скоро нахвърляни бележки без особена връзка помежду си. В общи линии, става дума за характерна особеност на българското книгоиздаване, която се изразява в склонността на някои издатели да присвояват чужди преводи и да ги публикуват, без да плащат на преводача. По-голямата част от бележките си авторката посвещава на това как е бил ограбен превод на Жени Божилова, после съсредоточава вниманието си върху едно определено издателство, което, изглежда, има навика да практикува такава дейност. Въобще - Ива Йолова смело е хванала мачете и с него самоотвержено проправя път през книжната джунгла.
Похвално! Прекрасно даже! Време беше някой да надигне глас и с искрено възмущение да разкаже как у нас безцеремонно се потъпкват авторските права! Но Ива Йолова, изглежда, е бързала с бележките си в съботната вечер, та е пропуснала да спомене някои други случаи, още по-фрапантни от разказаните. Навярно на най-невинна разсеяност се дължи това, че "Арт Труд" изпуска от полезрението си съвсем пресен случай, дело на издателство "Труд". В края на 2004 това издателство пусна на пазара солиден том с избрани текстове на Борхес, озаглавен "Смърт и компас". Повечето от тези текстове са вече издавани у нас в други компилации, и понеже от "Труд" явно добре знаят, че наличните преводи са добри, решават просто да ги преиздадат. Някъде по веригата обаче изглежда нещо се е объркало, защото имената на преводачите са други. Например преводите на Анна Златкова в "Смърт и компас" са приписани на Десислава Николаева (в Google не излиза информация за преводач с такова име). Достатъчно е човек да сравни набързо двата превода, за да види, че съществени разлики няма. А пък в разказа "Кръглите развалини", да кажем, аз не можах да открия нито една разлика. Нито думичка, нито запетайка.
Информация за това необяснимо объркване изнесох в предаването си "Всяка събота" по радио "NET" на 15.01.2005. Веднага след това коментарът ми беше публикуван и в уебсайта "Литературен клуб". От Съюза на преводачите ми се обадиха да ме поздравят, дори ми предложиха да им направя услуга и да изнеса информация за още такива случаи - всъщност тъкмо за тези случаи, които представя Ива Йолова. Странно защо, обаче, никой освен мен не се заинтересува от изданието на "Труд". Вероятно наистина е станало някакво неприятно объркване. Или пък издателство "Труд" са го измамили преводачите. Представяте ли си? Ама тогава нека се оплачат, нека дадат гласност на случая, за да не се опарят и техни колеги по същия начин. Защото иначе излиза, че те си размахват мачете по пътя, секат клони и лиани, обаче зад тях джунглата бързо-бързо се затваря.

Ангел Игов