Две награди за ...духа...
На 6 февруари 2005 се състоя за VI пореден път хореографска вечер-конкурс за възпоменателната награда на името на Маргарита Арнаудова, който беше посветен на 10-годишнината от нейната кончина.
Маргарита Арнаудова присъства на тази вечер със своята незабравима "Нестинарка", като едно от емблематичните й произведения, иконообразно съхраняващи творческия й дух.
Във втората част на вечерта бяха представени двете допуснати до заключителния етап творби: "движения.doc" - хореография Петя Стойкова, музика Цветомир Христов и костюми Димитър Транев и "Ха-ха - картини за разтягане на духа" - хореография и музика Иво Димчев и светлинен дизайн Александър Смолянов.
Като участник в първото издание на конкурса през 1995 г. и като член на журито сега впечатлението ми беше едновременно богато и усложнено от множество мисли и асоциации, но и доста улеснено по същите причини. Когато се отчитат годишнини, желанието за оценка и съпоставка неволно се усилва.
Салонът беше пълен и сега, както тогава. Публиката гласува и сега, както тогава. Сега обаче имаше жури, за разлика от тогава. Вечерта беше водена от г-жа Калина Богоева, учредителят на конкурса, както тогава. Както тогава, танцьорите бяха от "Арабеск" и показаха на какво са способни, т. е. изнесоха за пореден път достойно вечерта на плещите си.
Новото и различното без съмнение бяха двете постановки, за които може да се каже, че бяха демонстрация на неакадемичния начин на мислене в младата българска хореография, ако под академичен разбираме създаденото във висшите академии образование. Петя Стойкова и Иво Димчев са от тези млади, саморазвиващи се чрез международни проекти, конкурси и семинари творци, които оформиха една различна и засега слабо анализирана линия в съвременния танц у нас. Сходството на тяхната подготовка се изразява най-вече в отбягването или дори пълното игнориране на каноните на "академичното" обучение, и използването на вече широко разпространени импровизационни и минималистични прийоми, при които индивидуалността се подлага на риска на унификацията. За този риск говорят понякога "големите" в танца, като Мърс Кънингам и Пина Бауш например, откривайки опасността да се правят хореографии по рецепта, с много сръчност, но без дух.
Владеенето на съвременната форма на танца е задължително, но то за съжаление не може да осигури присъствието на духа, което означава присъствие на талант.
В "движения.doc" Петя Стойкова използва принципа на случайността, известен и широко употребяван от 70-те години насам, който би могъл да работи добре и сега, ако се насити с оригиналност и неочакваност. В този случай случайността по-скоро лиши творбата от вътрешна динамика, а лесната й предвидимост я лиши от магнетичност. Петя Стойкова е чувствителен и емоционален творец, показващ постоянно търсене и развитие и може би точно този стремеж я е довел до отказ от индивидуалност, нетипичен за нея досега, но явно необходим й като опит.
"Ха-ха - картини за разтягане на духа" на Иво Димчев качи градуса на публиката, с предизвикателното си, силно индивидуализирано пренебрежение към танцовите условности, с личния си "корепетиторски" акомпанимент на пиано и с подсвиркване с уста, с безпардонното си отношение към "търсената" от конкурса хореография, поставяйки отново специалистите пред въпроса, какво можем да наречем хореография днес... (Като утеха искам да спомена, че този въпрос стои отворен не само у нас и търсенето на отговора му придава смисъл на подобни конкурси навсякъде по света.) Неговият солов стил, този път беше мултиплициран в изпълнението на осем танцьори, в удивителен, а за някои непоносим ансамбъл (експертът от Министерството на културата напусна салона още в началото на парчето.) Публиката обаче остана до края и му присъди наградата си. Същото направи и журито, макар и неединодушно.
Както е казала навремето Марта Греъм: "Човек се учи от практиката". Провеждането на поредния конкурс ни накара да се замислим върху необходимостта от изясняване на критериите за оценка, разширяване и конкретизиране на регламента му, дискутиране на теоретични и естетически въпроси и пр., което само по себе си означава добър ефект.
Разбира се би било доста по-интересно да се видят повече и по-различни като генезис произведения. Но да речем, че това е въпрос на бъдеще, а не на пари...

Мила Искренова