Ах, този Тибор

Това е петата книга на родения в Стокпорт, в семейство на емигрирали през 1956 унгарски баскетболисти, писател. За "Под жабата", първия му роман (бил е отхвърлен от точно 58 издателства), той е номиниран за наградата "Букър". "Пътешествие до края на стаята" наистина няма нищо общо с "Пътешествие до края на нощта". Тибор Фишър няма допирни точки със Селин нито на мизантропско, нито на антисемитско ниво, а на литературно пък съвсем. Заглавието е просто хубава интертекстуална шега. С такива, за щастие не всичките интертекстуални, е белязано цялото дълго и непредсказуемо пътешествие.
Историята на романа те хваща бързо - като еуфория, като пъзел за нареждане, като амфетамин, който те праща в ускорената центрофуга на случките. Историята идва от сърцето на града. От нея струи цялата градска и световна болка, която е погледната изключително иронично от позицията на дистанцирана жена.
Оушън е задоволена и независима, шири се в голям лондонски апартамент. Парите си е спечелила по елементарно лесен начин: просто си е била вкъщи и е вдигнала телефона, за да извърши елементарна графична услуга за японска компютърна игра, от която все още получава проценти от печалбата. Глобализацията й се е усмихнала недвусмислено. Работи като графичен дизайнер, но е била професионална танцьорка, стриптийзьорка и за капак е участвала и активно, и пасивно в елитен секс-клуб в Барселона. Съвременната епикурейка е с трайна агорафобия, но пък във втората си спалня е наредила над сто чифта обувки, с които никога няма да се разхожда. Не напуска дома си под никакъв предлог. През прозореца си вижда разяждащите елементи на външната среда - пълен каталог на събитията в криминалната хроника. Оушън живее с това, което океанът от възможности й предложи, а той в нашата епоха е безпределен. Оказва се, че тя даже може да отиде до Финландия само със слизане до долния етаж, апартаментът там също е неин.
Един ден получава писмо от човек, който е починал преди години. Това е катализаторът. Носталгията става активно работещ елемент. Носталгия буквално значи "завръщане с болка". Такова е и настроението, примесено с характерния британски тежък хумор. Намесват се стари странни спомени и случки, разнообразни абсурдни убийства в стил Монти Пайтън - една крава пада от въздуха върху тераса и смазва човек. За да разбере повече за писмото, тя наема събирачът на заеми и бивш военнопленник в Югославия Одли, който пък носи собствения си комплект от невъобразими комплекси. Отговорът на загадката се намира в Микронезия, на самотен малък остров, там попада и Одли, а Оушън го наблюдава чрез сателитна връзка.
Фабулата и сюжетът към края са почти захвърлени, за да се достигне до есенция и поука. Това малко изненадва, но изненадва приятно и различно. Не съм и очаквал край като в "Дългът към удоволствието" на Джон Ланчестър. След 269 страници цинизъм, агресия, черна комедия, сексуални стонове и смърт се прокрадва любов и емпатия. Оушън излиза от черупката си и с рачешка походка преодолява ергономичността на задоволената си, но прекалено самотна и отделена от другите, душа. Тя се отправя към нещо точно определено, защото след края на стаята е началото на дома.

Стефан Иванов





Тибор Фишър. Пътешествие до края на стаята.
ИК Обсидиан, С., 2004.