Блокбастер без енергия

След Джейк Ла Мота ("Разяреният бик", 1980, по автобиографичната му книга), Исус ("Последното изкушение на Христос", 1988, по едноименния роман на Казандзакис), Далай Лама ("Кундун", 1997), в "Авиаторът" Мартин Скорсезе отново се прицелва в митична биография - на Хауърд Хюс. След "Бандите на Ню Йорк" (2002) Леонардо ди Каприо отново играе главна роля при филмовия ас. Любопитно е, че самият актьор е убедил Скорсезе да направи "Авиаторът".
Претендентът за "Оскар" (в 11 категории) е типичен блокбастър: грандиозен темпорален и постановъчен размах (въздушен и салонен), изследване на американската демокрация през частична биографична интерпретация на една от американските енигми (навярно в чест на 100-годишнината от рождението на Хюс); надникване в "епохата на джаза" и "златните години" на Холивуд през епизодични звездни реалии (Катрин Хепбърн, Спенсър Трейси, Ава Гарднър)...
Въздългичък е, но се гледа. Мащабен е, но е лишен от енергиен ресурс... Близо три декади след смъртта си, Хауърд Хюс (1905 - 1976) е все още легенда. Осиротял 18-годишен с наследство от 7 милиона долара, той вкарва моментално парите си в кино, жени и самолети и 19-годишен покорява Холивуд с "Ангели от ада" - най-амбициозният дотогава епос за висш пилотаж от Първата световна война (87 самолета, 137 пилота, 35 оператори, 2000 статисти). Преди да навърши 25, Хюс продуцира "Лице с белег" и "Извън закона" и остава в историята на киното (по ирония на съдбата обаче е известен преди всичко с холивудските си любовни авантюри). На 10 години за първи път се вози на самолет, на 19 е ас (покрай "Ангелите на ада"), през 1935 пилотира с 563 км/час, а през 1938 чупи рекорда на Чарлз Линбърг с 91-дневния си околoсветски полет от Ню Йорк и обратно. Катастрофира със собствените си самолети неведнъж, но най-страшната беля е през 1947 - тогава прекарва дълги месеци в болница. В резултат изобретява автоматичното болнично легло и се пристрастява към морфина, впоследствие заменен с кодеин. Притежател на гениална интуиция, Хюс е не само първият американски милиардер, но и първият магнат, инвестирал в самолето- и ракетостроенето, ядрените технологии, електрониката (покрай казината, хотелите, земята, сребърните мини)... От друга страна, Хюс е най-интровертният ексцентрик сред свръхбогатите - маниак-чистофайник, скован любовник, психически лабилен, след зараза със сифилис, той се усамотява в хотел "Дезърт Ин" в Лас Вегас, откъдето - чорлав, мръсен и с десетсантиметрови нокти - виртуално направлява не само капиталите си, но и политиката на САЩ (смятан е за инспиратор на аферата "Уотъргейт", довела до импийчмънта на Никсън, за когото историци твърдят, че е станал президент имено с парите на Хюс). Женен е два пъти и умира 71-годишен на път за болницата.
На Хюс са посветени книги и филми (документалният "Хауърд Хюс - човекът и безумието" и игралният "Удивителният Хауърд Хюс" с Томи Лий Джоунс).
Ето го сега и амбициозният проект на дуета Скорсезе - Ди Каприо. "Авиаторът" се занимава с биографията на Хюс между двата му брака, без да ги докосва. Рамката е майчината парола от детството: "карантина". Вездесъщите микроби се превръщат в най-злите демони на финансовия гений. Общо взето, етапите от дейността и лудостта на Хюс са представени коректно, а Леонардо ди Каприо, макар и доста по-дребен на ръст и харизма от оригинала, се е вкопчил в ролята с предана съдбовност.
Въпреки тавтологичната монотонност, в "Авиаторът" бихте могли да откриете и темпераментни прорези: холивудските епизоди - през самолет, пред екрана или на парти (особено симпатични са вдъхновеното старание на Кейт Бланшет да заприлича на Хепбърн и деликатната маркировка на любовта й със Спенсър Трейси); разправата на Хюс с цензурата на фона на емблематични филмови деколтета; строените като войничета шишета с урина...
Натъкнах се на сравнение между "Авиаторът" и "Гражданинът Кейн" (1942). Очевидно се има предвид деструктивното влияние на финансовата мощ върху човешките параметри на живеенето. Да, и Хюс като Кейн е самотен и все по-самотен - до трагизъм. За разлика обаче от арогантния герой на Уелс, този на Ди Каприо-Скорсезе е представен като романтичен борец срещу монополизма и корупцията. Вероятно сравнението на "Авиаторът" с "Гражданинът Кейн" е хрумнало някому заради факта, че гениалната фреска на Орсън Уелс е създадена в студиото на Хюс (май че преди да го купи)... И още нещо се сещам - във "Ф като фалшификация" самият Орсън Уелс показва прозореца, зад който уж се крие Хауърд Хюс.
Мартин Скорсезе е един от най-класните и последователни изследователи на насилието в киното - днешно и ретро, гангстерско и мъченическо, дълбинно и епидермално... Но той е и един от най-"актьорските" и топли режисьори - спомнете си Робърт де Ниро в "Шофьор на такси" или "Разяреният бик", Елън Бърнстейн в "Алис не живее вече тук", Пол Нюман в "Цветът на парите", Даниел Дей Луис, Мишел Пфайфър и Уинона Райдър в "Невинни години"... В момента Скорсезе обикаля света с Ленорадо ди Каприо на тур за овации (и награди). Но дори да получи всички проекто-"Оскар"-и, "Авиаторът" няма да се хване и на малкото пръстче на "Шофьор на такси", "Добри момчета" или "Разяреният бик".

Геновева Димитрова



От пръв
поглед


Авиаторът, 2004 САЩ/Германия, 169 минути, режисьор - Мартин Скорсезе, сценарист - Джон Логън, продуцент - Майкъл Ман, оператор - Робърт Ричардсън, музика - Хауърд Шор, в ролите: Леонардо ди Каприо, Кейт Бланшет, Кейт Бекинсейл, Джон С. Райли, Иън Холм, Алек Болдуин и др.
Разпространява "Александра филмс"