Любимецът на Уелш

Алистър Грей е един от най-известните и авторитетни шотландски писатели, любимец на Ървин Уелш.
Книгата, с която издателство "Еднорог" го представя на българските читатели, събира 13, както са определени от автора, меланхолични разказа. Тези меланхолични разкази са много различни - и като обем, и като език, и като техники на разказване и сюжетиране. Ако Уелш има стил, и този стил е писането ала "трейнспотинг", при Грей не е така. Някои от разказите действително напомнят писането на Уелш, други са по-близо до чеховското разказване, трети са миниатюри в стил Уди Алън. Тази разнопосочност и умение да се усвояват различни стилове и почерци задава многообразието на цялата книжка и я прави представителна. Нещо повече, в това сговаряне личи и почеркът на самия Грей, който безспорно е сред най-интересните съвременни европейски писатели и който - ще го подчертая отново - умее да пише както класически, напоителни разкази на ситуациите или състоянията, така и стегнати разказчета от по страница-две, които са по-скоро иронични забележки и щрихи към историята на аза.
Събраните в "Чашите на търпението ни" разкази говорят за разминаванията между хората, за невъзможността да се постигат трайни връзки с другите, за компромисите, които трябва да се правят, за да се живее с другия, за невъзможността страстите да оцеляват дълго и за нуждата от умереност на чувствата, за трудното случване на любовта и още по-трудното й задържане, за самотата и смъртта, за белезите, които оставя детството, за трудността на самопознанието и привикването със себе си.
Специално внимание заслужава комуникативността на книгата. Много са разиграните техники - идеята за достоверността, за лично преживяното, непрестанното диалогизиране с читателя. Неслучайно на финала се появява разделът "Бележки и критично гориво". Той работи с визията, която е иронична и определено постмодерна (картинките са на автора), вкарва самите разкази в контекста на примерите, интертекстуалните игри, но и на изпитаното. С което разколебава, удвоява, прави думите по-сложно битуващи, нещо, което великолепно е уловено и от преводача на българското издание. И най-сетне, задава известна равнопоставеност между автор и читател, набляга върху дружелюбността в тази иначе сурова книга, която гледа света от опакото.

Амелия Личева







Думи
с/у думи



Алистър Грей. Чашите на търпението ни.
Превод Боряна Пелинен. Издателство Еднорог. София, 2005.