По повод на една годишнина
Годишнини... Най-различни - на хора, събития, институции. Идват и отминават, а ние, повлечени от инерцията на тревожното и замърсено време, в което живеем, потънали в екзистенциалните си проблеми, кога им обърнем внимание, кога не...
Неотдавна се навършиха 100 години от рождението на Елена Николай - една от иконите на оперния театър на ХХ век. Когато през 1956 г. голямата певица дойде в България, бях първокурсник в БДК. Чувайки гласа й, изпитах необикновено чувство, подобно на това, което ме обзе при първата ми аудиосреща с Мария Калас. Тази магия ме владее и до днес.
Наистина Елена Николай е феномен - помитаща гласова даденост, темброво великолепие, властно и категорично присъствие. Когато човек слуша записите й, сякаш вижда сценичното действие. Но нейният изключителен глас не е само "дар Божи", а се съчетава с отлична певческа техника, която й позволява с невероятна лекота да преодолява много трудни в техническо отношение пасажи - например първата ария на Еболи в "Дон Карлос". В името на вокалния образ и на яркия израз, тя оцветява гласа си според драматургичния момент и постига невероятно въздействие. За нея не е проблем да "качи" гръдния си преход, за да се получи ярко веристично внушение в Сантуца от "Селска чест". Богатият й във всяко отношение глас й позволява да изпълнява както различни по стил роли от централния мецосопранов репертоар, така и сопранови. А колко наши елитни певици с международна кариера си разрешиха като нея да пеят например Вагнер?
Много може и трябва да се пише за Елена Николай, но по-важното е гласът й да звучи в ефира. За жалост това не е така. Как беше отбелязана нейната годишнина? Един телевизионен филм - добър и стойностен - и едно четиричасово предаване по радиото, за което трудно мога да намеря точната квалификация. Имах чувството, че беше включена ръчната спирачка на кола, която се движи. Освен необявените участници в документалните записи (Б. Игн. Христов - в откъсите от "Аида" и "Трубадур") и подменени имена (Г.Генов вместо К. Шекерлийски - в откъслека от "Трубадур"), любителите на оперното изкуство бяха лишени от възможността да чуят някои от най-блестящите изпълнения на Елена Николай - картината от "Дон Карлос" с голямата ария на принцеса Еболи, както и Сантуца от "Селска чест". А в тези записи нейни партньори са Борис Христов и Марио дел Монако. Но какво да се прави? В такива случаи се казва:"Всичката ни работа такава!" Да, но това не звучи утешително, а тъжно...
А гласът на Елена Николай стои във фондовете и чака да бъде пуснат в безотговорно замърсения ни в звуково отношение ефир.

Проф. Павел Герджиков