Не само съвпадението на две събития, макар несъизмерими по значимост за развитието на България днес, предизвика размисъл относно повторяемостта на епизоди от политическата история на страната. Става дума за финала на последната по хронология ярка парламентарна криза и състоялата се на 11 февруари т.г. в БАН Национална конференция "Тодор Бурмов и неговото семейство". Любопитни и ценни от историческа и съвременна гледна точка факти в живота на първия министър-председател на следосвобожденска България - Тодор Бурмов, поел отговорността за страната през 1879 г. - разбудиха духовете на сериозна аудитория часове преди Народното събрание да реши съдбата на Правителството на г-н Симеон Сакскобургготски.
Инициативата за научно-обществен дебат, който освен анализите на историци имаше за основа богат набор от автентични документи и снимки, подредени в изложба, принадлежи на Българската академия на науките, Главното управление на архивите при Министерския съвет, Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". Инициатива, която, не само заради драматизма на преживяната политическа зима, би трябвало да потърси слушатели всред управленския елит на страната; все някой ще да забележи случилото се преди 130, 100 и 60 години и да изведе поука за днес! Без да има опит за внушение, колко е бил мъдър недолюбвания в България Отто фон Бисмарк, комуто принадлежат думите: "Когато се развее плащът на Историята, трябва да се уловим за него!" Днес всяко новоизбрано Народно събрание и новоизлъчено Правителство неглижира приемствеността.
Съществува ли предопределеност в съдбата на една личност или нация, след като Тодор Бурмов си отива от този свят на 26.Х.1906 г., застигнат от инфаркт по пътя от Цариград към София; години преди това любимата му дъщеря умира от туберкулоза на път от Габрово за Цариград?
Дали страх от познанието не поставя напоследък на някои министерски кресла не чак дотам ерудирани люде? А първият български министър-председател е бил едновременно министър на вътрешните работи и министър на просвещението! Графична рисунка ни представя Тодор Бурмов като респектиращ участник, заедно с Васил Берон, в изпити на Габровското класно училище!
Ще ни успокои ли познатата констатация "Нищо ново под слънцето!", след като сме узнали, че спор в Народното събрание за търговска сделка с български тютюни довежда до падане на Правителството на Петко Каравелов през 1901 г.?! Според френски информационни източници от онова време Правителството е било бламирано в Парламента от малцинство, в което имало депутати с турски етнически произход.
Еталон на толерантност ли е отношението на русофила д-р Стоян Данев, съпруг на една от дъщерите на Тодор Бурмов, два пъти министър-председател на България - през 1901-03 и през 1913 г. - председател на V Велико и ХV Обикновено народно събрание, спрямо известния с русофобски настроения Стефан Стамболов, когото, въпреки споровете помежду им, цени високо преди и след жестокото му посичане?
На куража на д-р Стоян Данев българският правителствен протокол дължи една промяна в правилата за отдаване почит на Монарха, възкачен на българския престол: почтителен поклон вместо целуване на ръка, какъвто д-р Стоян Данев пръв си позволява да стори.
В забележимото участие на трима достолепни българи - Димитър Станчов, Христофор Хесапчиев и д-р Стоян Данев - в първата Конференция за мир в Хага през 1899 г. историците откриват първото усилие на България да стане член на Европейското семейство. Тридесет и две години по-късно д-р Стоян Данев става зам.-председател на обособената в Хага Общност, смятана за предшественик на ООН!
Сам Тодор Бурмов си е позволил "да направи преход" от Консервативната партия, на която е бил председател до 1884 г., в Програмно-либералната, а неговият зет д-р Стоян Данев е смятан за първия ревностен реализатор на партийни коалиции. При аналогия с днешната действителност се откроява най-вече релефното присъствие в мотивацията за действие на нашите съвременници на зле прикривана материална пресметливост!
Посветена на 125 години от обособяването на Първото българско Правителство и 100 години от кончината на Тодор Бурмов, конференцията и изложбата, осъществени и с личните усилия на чл.-кор. проф. Георги Марков, доц. Ангел Димитров и проф. Стоян Данев (внук), освен че изведоха в научното и културното пространство политически и психологични паралели в поведението на лидери на властта (генът на българина е запазил самобитни характеристики и заради ограниченото в тоталитарно време влияние на западната цивилизация!), но показа още присъствието и ролята на просветените български родове в съдбините на страната. Както казва видният български дипломат Иван Д. Станчов, старите фамилии са стари, защото познават миналото си и го пазят! Колко са те?

Людмила Маринова