За един странен рицар...

Работите на Кирил Гюлеметов увличат в разглеждане, притеглят в близкото пространство, в протяжно възприемане и движение към образа, в любуване и изследване на детайла. С графиките е така от години, в тази изложба се яви и живописта. Бих добавила детските книжки и многобройните илюстрации, макар и те да не участват в тази първа авторска изложба.
Погледът се потапя в екзотични разкази и домашен уют. Следват фантазни и преживени пътешествия. Разпознава позовавания на други, отложени в паметта, образи - виждани, слушани и четени. Странният рицар от приказката на Кирил Гюлеметов за Жабока Бо (името му не е тукашно - преселник е от Япония) ми отключва тук, в изложбата, и един не-детски свят, все така изпълнен с приключения и опасности, жажда за пътешествия и подвизи. Делнична предметност и познати гледки сякаш са преобразени, раз/о/магьосани.
Пътешествията - географски и историйни - ни се представят в увлекателни, но и тревожещи разкази и гледки. Жената от "Топъл остров" - ведра и зовяща (вечния пътешественик, Одисей?), и в друг вариант - мрачна и страховита. По подобие на възрожденски щампи, житийни истории и герои от различни разкази обточват сюрреалните - напомнящи Ешер, Дали, Магрит - образи. Фигурка на конник от Летница, пророк Йона в китовата паст, шумерски воин, сцена от стенописите в Кремиковския манастир и още много и разни светове.
Вотивите, следващи реални образци, сякаш охраняват целостта и хармонията от проникване на хаоса и разрушението. Фигурки забавни и важни, събрани заедно в "Пазачът на вотивите". Самият Пазач - глинено човече от Самоковския музей - е с огнен поглед, разтворена за крясък уста и с чудато-страховитото си излъчване напомня индиански, африкански или древни азиатски божества.
Образи-светове, които не са назовани, а дълго и увлекателно разказвани. Мегалическите фигури и слънцето с рунически знаци, огнедишащия змей над нивата от "Легенда", петелът и народните картинки гравирани върху дъските на стария скрин, "Античните мотиви" с битки на богове и герои, митични зверове и птици, са измагьосани с умело търпение в графична предметност. Различни култури и истории, също и в опредметяването, се преплитат и наслагват в една съвременна чувствителност, да кажем ли "след модерността".
Пътешествията са също и гледки - графични и живописни пейзажи, в различни колоритни и технически варианти; рисунки работени "на живо". Представят ни се природа край София, Копитото през различни оптически нагласи, гледки от Балчик, пристанище на Созопол, полуостровчето с църквата на село Василико, розово-жълти къщи от Хайделберг; светлините на сезоните (пролет и зима), ритъмът на деня и нощта. Особени гледки на материалност и трайност са каменните структури и природни фигури. Скалите при Мелник и Белоградчик, каменните фигури (възможност към Хенри Мур), гъбите край Роженския манастир, розовеещите скали на Кападокия (възбудили образната фантазия през фото-сюжети) са били предизвикателство за създаването на графични следи и структури.
Катедралите са сред образните пристрастия на художника (ще ми се да добавя - както подобава на един рицар).
Катедралите в Ерфурт и Майсен, образите от Бад. Емоцията надхвърля съзерцателното любуване и от нощното небе над катедралата в Бад долитат ангели.
Рицарят има и своите емблеми - малки и изящни гравирани знаци за пристрастия и идентичности: петлистно цвете/ еделвайс (за семейството с трите дъщери, но също и за планинарската страст), стилизирано слънчице (постоянно явяващ се символ, носещ, наред с останалото, и съзидателният топъл оптимизъм на нашето Просвещение/ Възраждане), зарче (хазарта на съдбата), монограми с различни шрифтове, датата-раждане на творбата, кръстосани гравьорски щихели, които са също и рицарски шпаги.
Рицарят мечтае и цветовете. Цветовете се явяват при Бо в разказите за цветните сънища ("Жабокът и Видърко"). Цветовете не са само "оцветяване" (тъкмо това трябва да усвоят децата), а мисловни/ фантазни нагласи. Живописните натюрморти на Кирил Гюлеметов са въодушевяващо упражняване през цветове и композиции на нагласи, които преобразяват и раз/о/магьосват близката предметност, потопена в невидимостта на делника. Рисувана кратунка, керамична кана, мелнички за кафе, стъклена фруктиера на извисяващо я краче, халба с метален похлупак, раковини, портокали, череши, праскови, нарове, орехи, завеси на цветенца и домашни тъкани - всички те са познати и съществуващи. Но огряващото жълто на лимоните и потъващият тъмен пурпур на черешите, съотнасянето на свободно и наситено с предмети пространство (понякога предметите са високо, в горната половина, сякаш готови да напуснат картината), съпоставянето на мека разсеяна светлина и динамични отблясъци създават зрителни преживявания надхвърлящи условията при описание на реалност. И в този случай пътешествията-свързвания са важни - възторзи по холандски майстори, Сезан, Матис...
Не мога да не мисля за това как този странен рицар, предприел пътешествия повече историйни, отколкото географски, е успявал да отвоюва свои образи в един омагьосан и устрашаващо размагьосващ се свят. И защо тази изложба, след края на земното му странстване, е първата за нас.
Подобно на Бо над книгата "Дон Кихот" и аз съм запленена и развълнувана от споделените завоевания на славните рицарски оръжия - гравьорските щихели. Но за разлика от (или може би тъкмо като) приказния поклонник на Дон Кихот зная, че завоеванията на Кирил Гюлеметов създават реалност - реалността на нашите променящи се възприятия.

Ирина Генова





Изложбата на Кирил Гюлеметов
в СГХГ,
1-28 февруари 2005