Върнете Морфов на България
На 1 февруари т. г. софийският зрител изпълни залата на театър "Сълза и смях", за да види "новата-стара" постановка на Александър Морфов "Вълшебна нощ". По ирония на съдбата любители на театъра в София ще могат да гледат първия и последния спектакъл, поставен в нашата столица от този велик български режисьор. Първият е именно пиесата "Вълшебна нощ", поставен на сцената на Народния театър "Иван Вазов" преди 12 години и игран винаги при пълна зала. Последният е "Хъшове", билетите за който са продадени предварително за няколко седмици.
Морфов дойде от Санкт Петербург за 3 дни, за да възстанови с помощта на "своите актьори" този брилянтен спектакъл на новата за тази постановка сцена на "Сълза и смях". Похвално е за дирекцията на този театър, че дава възможност на подрастващото поколение да се запознае с голямото тайнство на театъра, а на нас възрастните - да се насладим още един път на такъв театрален шедьовър. Аз лично гледам този спектакъл трети път и винаги след представлението се сещам за думите на Федерико Фелини, който казваше, че големите актьори са актьори-клоуни.
Театър "Сълза и смях" би могъл да възстанови на своя сцена такива блестящи спектакли на Морфов, като "На дъното" и "Дон Кихот", които се явяват образци на театралното изкуство. Театралните шедьоври имат много дълъг живот. Пример за това могат да служат такива представления, като "Синята птица", поставена от К. С. Станиславски в МХАТ и "Принцеса Турандот", поставена от Е. Б. Вахтангов в театъра, носещ сега неговото име.
Великият френски учен Паскал беше казал: "Достатъчно е да напуснат 300 интелектуалци, за да се превърне Франция в страна на идиоти". Ако вземем под внимание, че населението на нашата държава е 10 пъти по-малко, то можем да считаме, че след като прогоним от страната 30 интелектуалци, България ще се превърне в страна на идиоти. Очевидно, че през последните 15 години всички правителства старателно изпълняват зловещата прогноза на френския просветител. Понеже по времето на Паскал телевизията още не е била измислена, то едва ли ще сбъркаме, ако кажем, че управляващите се стараят да превърнат нашето отечество постепенно в страната на Биг Брадер. В това отношение твърде полезна роля ще изиграе езуитски подготвеното изтласкване от българското културно пространство на Александър Морфов, един от големите режисьори на нашето съвремие. С помощта на неграмотни изкуствоведи с научни звания, гнусни журналистически писания, колегиална завист на защамповани шоумени и актъори и с решителните действия на бездарни държавни чиновници на Александър Морфов му беше предоставена възможността свободно да напусне страната и да се отправи на работа в чужбина. Разбира се, него не го заплашва бедност. Напротив, работейки извън България, той може да стане и богат. За съжаление, обаче, силно ще обеднее българската култура. Много са европейските театри, които биха му предоставили художественото ръководство на своите трупи. През 2002 г. Виктор Новиков, ръководител на Санктпетербургския академичен драматичен театър "Вера Комасаржевска" и секретар на Съюза на театралните дейци, в писмо до мен пише: "Морфов ще бъде желан във всяка част на света и, ако се създаде около него непоносима обстановка, аз съм готов да предоставя сцената на моя театър и ще смятам за чест, ако той се съгласи да стане поканен главен режисьор на Петербургския академичен театър "Вера Комисаржевска". Аналогични предложения той може да получи от много московски и петербургски театри. На световния театрален небосклон не така често се появяват ярки звезди - днес Морфов е звезда не само на България и Балканите, но и на света." (Пълният текст на писмото е публикувано във в. "Банкер", бр. 23, 2002 г.)
Е, след като за Морфов не се намери в България според неговия талант театър, в който да работи, г-н Новиков честно изпълни своето обещание и го назначи главен режисьор в ръководения от него театър.
Пак в писмо до мен, председателят на руската театрална гилдия Александър Калягин пише (пълният текст на писмото е публикуван във в. "Труд", 7.3.2002): "Извинете ме за черния хумор, може би това ще прозвучи рязко, но всичко, което се извършва около Морфов, е позор за цялата нация. Като артист мога да кажа, че съм благодарен на съдбата за това, че тя ми подари работа с такъв талантлив, нетипично мислещ режисьор. Повярвайте ми, аз има с кого да сравнявам, в моята биография съм работил с истински забележителни майстори".
Да, господа управляващи, режисьорският талант е нещо много рядко, това е дар от Господ и ако българската държава е получила този подарък, то тя трябва да го пази и развива, а не да го прогонва. Върнете Морфов на България и на Народния театър, господа! Поне това направете за българската култура.
За кого ли ги пиша тези редове? Доколкото следя събитията, българският министър-председател за 4 години не е посетил нито едно театрално представление. Да не говорим за министъра на културата. В България вече четири години този пост практически не е зает. И все пак, може би следващото правителство ще помисли и за българската култура? Дано!

15.2.2005

Проф. д.т.н. Младен Георгиев

Бележка на редактора

Аз също изпитвам горчивина, че все повече български режисьори намират по-голяма радост в работата си и признателност за таланта си в "клетата" чужбина, а не тук, в "благословената" си родина. Случаят със Александър Морфов е особено тъжен, защото той нееднократно и запалено е декларирал, че именно с актьори от трупата на Народния театър и именно на голямата сцена на Народния театър би искал да работи.
Но въпреки солидарността ми с главния патос в писмото, не мога да разбера адресата му. "Господа управляващи" все пак е някак твърде общо. А за хаоса в нашата култура - "изтласкването" на Морфов е един от резултатите на съзнателно търсеното безредие, само Стефан Софиянски този път може би не е виновен. Писмото се получи в редакцията, когато министър на култура беше - помните ли го? - Божидар Абрашев. Не зная дали посещението на спектакли от първенците на българската управа е толкова важно за успеха на културата ни. Би трябвало да няма никакво значение. Симеон Сакскобургготски, като е ходил няколко пъти на театър и какво? Убеден съм, че не трябва да има връзка между социалното и финансовото битие на един дял от изкуството и личните художествени пристрастия на нашите "първенци". Това сме го живяли...
Но истинска болка изпитвам от това, че професор по техническите науки се вълнува от театралните ни проблеми повече (и по-упорито, вече от колко години) от професорите, доцентите и обикновените преподаватели в областта на театъра. Но така е, когато човек обича театъра, а не само да си изкарва хляба с него...
И още едно уточнение: първият спектакъл на Александър Морфов в София е "Бурята" в Театър "София" (премиера 10.4.1992). Следват "Хамлет" в Първи частен театър "Ла Страда" (1.2.1993), "Дон Кихот" в Народния театър "Иван Вазов" (31.3.1994) и чак след това е премиерата на "Вълшебна нощ" в Народния театър (19.10.1994).

21.2.2005

Никола Вандов