Пътища тук. Наръчник за справяне (издание на Институт "Отворено общество", С., 2005) разказва срещите на Владимир Молев, Кристина Йорданова и Розалия Байрактарова с личности, изградили своя успех на професионалното поприще през мътилката на последните 15 години.
В движение книгата (худ. Людмил Веселинов) доказва, че българските предприемачи развръщат трайно способностите си, стига именно сега да подхранват с нравствени правила амбицията си. Доказва ключовата важност на отвореността към света и на глада да се учиш и да обучаваш. Но доказва и разкъсването на звената между достоверния успех и медийната публичност.
Издателки, съсобственик на фирма за производство и търговия с конфекция, продуцент, собственик на рекламна агенция, собственик на гостоприемница, гостилница и хлебопекарна, управляващ директор, треньор по тенис, кардиоложка, директорка на частна детска градина, заместник-ректор, модна дизайнерка, преводачка... - все лица извън политиката, но именно споделените от тях истории дават основание на Албена Стамболова да похвали хитрия им разум и способността им за справяне (отвъд рационалното?) в следния коментар:
"Това именно е същински благородното, субектното, интелигентното във всеки работен процес. Останалото може да бъде автоматизирано. Не и това. Това измерение винаги е налице, за каквито и автоматизации или рационални процедури да става дума. Когато се включи една система, тя не върви. И всичко започва отначало: винаги има хора, които 'натаманяват', измайсторяват, 'напасват', пробват и побутват, нагласят, почукват или удрят... с други думи - правят се 'сума ти неща', за да тръгне 'нещото'... Техническите предмети искат човешко, искат 'обичане', разбиране, вслушване, пробване, преглеждане, поглаждане... Всичко това е афект, израз на афективност, която е фундаментална."
За такива "капиталистически" магове идва реч в "Пътища тук". А кои поименно са те? - прочетете в книгата.

М.Б.