Портите на Кристо и Жан Клод
Кристо и Жан Клод, Портите. Снимка авторът

12 февруари, 2005, Сентрал Парк, Ню Йорк. Северната алея на Шийп Медоу, 8:30 сутринта. Камерите са готови да запечатат събитието, тълпа от ентусиасти се е събрала, въпреки ранния час и студения вятър. Започва броенето "5,4,3,2,1..." и първият гейт е отворен от кмета Блумберг, следват Кристо, Жан Клод и Винс Девънпорт. Дори самият Кристо сякаш не може да повярва на очите си. След отварянето на първите десет порти двойката се отправя към 300 000-доларовата лимузина и тръгва на обиколка из парка, за да бъде свидетел на едновременното "разцъфване" на парк в оранж. До 11 часа цялата акция е приключила.
Страстите на Кристо, както писа списание "Ню Йорк", най-после са в миналото. Реакцията на публиката и пресата, както и броят на туристите, стекли се да видят творбата на знаменитата двойка, надминаха всички очаквания.
Градската управа се надяваше на около двеста-триста хиляди посетители, но само за първите два дни Сентрал Парк събра повече от 700 000 души. Някаква необичайна еуфория и радост беше обхванала всички. Събралите се от цял свят да видят портите, се разхождаха по алеите сякаш "дрогирани" и никой не можеше да си обясни дали това се дължи на грейналото оранжево или на факта, че имат щастливата възможност да бъдат част от един грандиозен по мащаб и неповторим хепънинг. Всеки беше сложил аксесоар в топъл цвят, за да бъде в тон, и се опитваше да запечата с камерата си събитието, да направи своята артистична реплика на Кристо. 640 платени доброволци, представители на всички раси, възрасти и социални слоеве, инсталираха за една седмица оранжевите структури. Никой от тях не беше дошъл за парите, малко над минималното заплащане на час. Събрала ги беше вярата, че Кристо е велик и участието им в проекта ще бъде уникално преживяване, пърформанс само по себе си. Истински посланици на Кристо, те раздаваха парченца от оранжевия плат на първите посетители в деня на откриването и любезно отговаряха на валящите въпроси. Важна част от работата им беше да пазят остатъчните материали след отварянето от кражби - много хора се опитваха в суматохата да се сдобият с фетиши. Часове след откриването оранжевите парченца плат вече се продаваха на eBay за 20 долара. Често нюйоркчани изявяваха желание да имат поне една от портите, знаейки много добре, че това е невъзможно - всички материали ще бъдат рециклирани веднага след края на артистичната екстраваганца.
В един град, изпълнен със събития, портите се превърнаха в мегасъбитието, за което всеки говори. Едва ли има суперлатив, който да не е използван от пресата в описанието на проекта. Най-често на него се гледаше като на "най-голямата артистична изява, на която нюйоркчани са били свидетели за всички времена" ("Дейли Нюз"), "най-страхотното пъблик арт събитие на XXI век" ("Ню Йорк Таймс") или "най-голямото произведение на изкуството след Сфинкса" (списание "Ню Йорк"). Коментарите на широката публика бяха много разнообразни, но повече "за", отколкото "против". Едни ги виждаха като застинала поезия, огън, дзен или отглас от червената коса на Жан Клод. Други правеха по-делнични асоциации - завеси за баня или поли на мажоретки. Както неведнъж авторите Кристо и Жан Клод са заявявали, няма едно тълкуване или една смислова рамка, в която техните работи да влязат. Всеки общува с изкуството по свой начин, реагира различно. Важен е фактът на участие и ангажиране, самото предизвикване на реакция.
Но всичко това нямаше да се случи, ако кмет на града не беше Майкъл Блумберг. Големият ден на радост и победа за Кристо и Жан Клод беше 22 януари 2003, когато се подписа договорът, даващ разрешение на артистите да осъществят идеята си. Още тогава нюйоркчани видяха голяма част от предварителните рисунки и разбраха повече за историята на проекта. Метрополитен Мюзиум, вероятно защото се намира в границите на Сентрал Парк, се оказа институцията, най-активно ангажирана с делото на Кристо. Музеят представи голяма изложба, посветена на подготовката на портите и започна разпродажбата на каталози и всякакви сувенири дълго преди февруари 2005. За шестнадесетте дни времетраене на "Портите" Метрополитен предоставя покривното си пространство за посещение и го рекламира като най-доброто място за наблюдаване и снимане. Като съпътстващи изложби новореконструираният МОМА показва документални филми на проектите на Кристо и Жан Клод от 1969 до 1998, а Челси Арт Сентър прави ретроспекция на Волфганг Волц - официалният фотограф на Кристо.
Може би защото изкуството на артистичния тандем Кристо/Жан Клод е толкова многопластово, мащабно и неподлежащо на дефиниране, всички пишещи за "Портите", включително и самите автори, се съсредоточават главно върху фактите. А те наистина са впечатляващи. 37 километра от алеите на Сентрал Парк са осеяни със 7500 порти, високи почти 5 метра, и с различна ширина - от 2 до 5 метра. Единственият по-свободен коментар, направен от авторите в книгата за "Портите", е, че те ще изглеждат като златна река на фона на сивия зимен пейзаж на парка с голите дървета. Това обяснение е направено, за да се отговори на честото запитване защо са избрали мъртвия зимен сезон. Имаше обаче един друг задаван от нюйоркчаните данъкоплатци въпрос, засягащ финансирането на проекта. Често някой от минувачите се приближаваха до инсталиращите работници с гневни лица и питаха: колко пари е платила общината за това? Отговорът ги караше да бъдат далеч по-благосклонни към проекта. Всичките 21 милиона долара са платени от Кристо и Жан Клод, а източникът на печалба е продажбата на предварителните рисунки и колажи с цени от 30 000 до 600 000 долара всяка, в зависимост от размера. Двамата плащат дори и за допълнителните полицаи, патрулиращи парка по време на събитието, а огромната печалба от продажбата на всякакви рекламни материали отива за благотворителна организация с предмет на дейност поддръжката на парковете в Ню Йорк. На пресконференцията, посветена на "Портите", кметът Блумберг спомена за очакваните 80 милиона долара приход за общината от туризъм, а те със сигурност ще са повече. За Кристо и Жан Клод често се говори като за една изключително успешна финансова империя. В крайна сметка те са работодатели на огромно количество хора, дори не само в Америка, а и в Германия, където е извършена голяма част от подготовката на "Портите". Двамата автори очакват да бъдат възприемани като художници и не обичат да бъдат наричани бизнесмени или предприемачи. Те успяват по един уникален начин да превърнат изкуството (предварителните рисунки на Кристо) в пари, с които да захранят следващата си мащабна артистична изява. Дори Колумбийският университет се занимава с изследване на феномена и предлага курсове на тема "Изкуство и бизнес", съпътстващи и изцяло базирани на случващото се тези дни в Сентрал Парк.
За 40 години живот в Ню Йорк Кристо често е обръщал поглед към архитектурата на града с желание да пакетира някоя от сградите, между които Музея за модерно изкуство, Музея "Уитни" и една от централните сгради на Таймс Скуеър. До резултат така и не се стига. През 1979 започва мъчителният път по осъществяване на "Портите". 1981 е годината на най-усилени преговори и срещи за популяризиране на идеята. Кристо се надява реализацията да бъде не по-късно от есента на 1983, като предлага броя на портите да бъде около 11 000. Говори се за приблизителна стойност 5 милиона долара. От името на парковата управа Гордън Дейвис написва 251 страници рапорт, за да обясни отказа. Според него изкопаването на около 22 000 дупки е недопустимо, а и на използването на важното за града публично пространство за проекти от такъв род се гледа като на опасен прецедент. На въпроса дали няма да се спрат на някой друг парк, Жан Клод отговаря категорично "не". Въпреки трудностите, Кристо продължава да бъде оптимист. Важна роля за крайния успех на проекта изиграва главният инженер на Кристо Винс Девънпорт. Той намира най-подходящите материали и измисля стабилните метални основи, даващи възможност на портите да бъдат инсталирани върху асфалта на алеите без пробиването на нито една дупка. Преди няколко години Девънпорт построява 18 порти в собственото си имение в щата Вашингтон и успява да увери и най-големите скептици, че проектът може да се реализира без вреда за парка. Всъщност големите промени, настъпили за тези повече от 20 години, са повече от техническо естество. Поразяващо е колко много си приличат подготвителните рисунки на Кристо. За основа неизменно служат фотографиите на Волфганг Волц, дорисувани с пастел, молив и въглен.
Малко от празнуващите финалната реализация на проекта знаеха, че първоначалната идея на Кристо е да "продължи" осемнадесетте каменни входа на парка. Изцяло изкуствено направен, Сентрал Парк се смята за най-важното произведение на американското изкуство от XIX век - картина в средата на града, рамкирана от улици и сгради. Неведнъж паркът е използван от художници с надежда идеите им да стигнат до широката публика. През 60-те години Олденбърг дава изява в парка на своите антивоенни настроения, а през 70-те Роберт Смитсън решава да превърне почистването на едно от езерата в концептуална творба. Разбира се, нищо от това не може да се сравни по мащаб с жеста на Кристо и Жан Клод.
Само 16 дни Ню Йорк ще има шанса да се радва на направения му подарък. Всички се питаха как е възможно след цялото това титанично усилие художникът да махне с ръка и да превърне бързо видяното в спомен. Ако се върнем към повечето вече осъществени проекти на Кристо, ще видим и тук добре познатия почерк - дълъг път на реализиране, кратко времетраене и точно документиране.
"Портите" са кулминационна точка в творчеството на Кристо. Той винаги е искал да бъде в центъра на събитията, да работи "на голямо" и да направи своя удар в най-подходящото време на най-важното място. Ню Йорк му даде тази възможност след 26 години борба. Емоционално, икономически и политически, градът имаше нужда да покаже на света, че дългата рецесия, последвала 11-ти септември, вече е свършила. Шумът около "Портите" беше толкова голям, защото чувството за свобода и отвореност, предизвикани от работата, напълно импонира на либералните и приемащи другост от всякакъв род нюйоркчани. Ню Йорк е бил и продължава да бъде отворената врата на Америка за стичащите се от всички точки на света емигранти. 40 от всеки 100 души тук са родени някъде другаде. Затова малко хора знаят факта, че Кристо е роден в България, а и той смята себе си за американец, нюйоркчанин, гражданин на света. Във всички интервюта Кристо не спира да повтаря, че той и жена му са равни партньори, съавтори в реализацията на проектите. Той дори отказва да бъде сниман без Жан Клод. Пред Бърт Чернов, биографът на двойката, Кристо споделя "аз винаги съм бил човек без корени. Това може да е объркващо, но също да е вдъхновяващо". Липсата на опора в традицията дава възможност да се самоопределиш, да черпиш отвсякъде, търсейки идентичност.
"Портите" са един огромен празник на свободното общуване, създадени от почти 70-годишните Кристо и Жан Клод. В самото начало на своя път те изградиха "Желязната завеса" в Париж (1962 г.) като опозиция на Берлинската стена и на всичко, което е несвобода. В културната история на човечеството те ще останат като явление без аналог. А и кой друг е успял да ангажира такова огромно количество хора в неспирната дискусия за границата на изкуството в съвременния свят?!

Христи Стоилчева


Христи Стоилчева е завършила изкуствознание в Националната художествена академия през 1998. От няколко години живее в Ню Йорк.
От мястото на събитието