Книгата като интерес


Марин Бодаков: Можем ли да се доверим на това изследване? Дали е стабилна основа за нашия разговор?
Ани Гергова: По-скоро изследването служи за ориентация на заинтересованите. Осъществилите го социолози би трябвало обаче да споделят и изводите си от цифровите означения - иначе е трудно да мислим изследването, да спорим, да предлагаме тълкувания. Сами по себе си, всички графики и таблици са любопитни единствено за неговите възложители - Асоциация "Българска книга" и Националния център за книгата. Такова мащабно изследване обаче не трябва да бъде оставено само на техните анализи, защото можем да предложим и алтернативни мнения.
Владимир Трендафилов: Моята вяра в проучването също е уклончива; да му се доверя, означава да се доверя на българското общество, че при него няма разминаване между мнения за пред анкетьорите и реални мнения. Но отчитам като положителна добрата подреденост на въпросите, точността им поотделно и в съчетание - те измъкват достатъчно неща, които при по-малък брой въпроси или други респонденти не биха успели. А и сравнението със стари анкети ще даде още по-добра картина...
Марин Бодаков: Има ли неясноти в методиката?
Ани Гергова: При това напълно традиционно анкетно проучване не е дешифрирано защо извадката от респонденти бива разделена на две категории: 1.) читатели в големите градове и 2.) национално представителна извадка. Мога само да гадая за нуждата от разграничение - вероятно на активни читатели и техен общ фон?
Владимир Трендафилов: Може би на "читатели-експерти" и "читатели въобще" или "читатели, ако изобщо". Хареса ми, че има и многообхватни въпроси, и тясно фокусирани, тясно пробивни. Чрез по-"тесните" се запълват дупки, които не могат да се регистрират от "по-широките".
Марин Бодаков: Кои са големите ви изненади от това проучване? Защото представените досега от официалните лица изненади ми се струват по-скоро фалшиви?
Ани Гергова: Да, констатациите не заслужават особена тревога. Поне постоянните наблюдатели на четенето, издателствата и библиотеките у нас имат усета за точно такова състояние. А и налице няма твърде големи различия между последната анкета и анкетите от началото на 70-те години насам - "Книгата и младежта" и "Книгата и читателят в НРБ". Разбира се, разликата в апаратите предполага известни различия, но те са само в подробностите. Пък и картината у нас никога не е била по-различна от картината по света. Днес обаче, и слава богу, нямаме причини да деформираме и разкрасяваме ситуацията, камо ли да показваме излишно самочувствие.
Марин Бодаков: Действително ли няма причини да драматизираме резултатите от изследването?
Ани Гергова: Не. Грижата за книгата у нас много рано и много бързо се ориентира по посока на общото съответстващо й движение. В резултат четенето става все по-пъстро и сложно, но нов начин за общуване с текст, освен чрез книга, у нас не се наложи - да, съгласна съм, има по-рефлективни сред младите хора, те обаче търсят информация, не и текст, камо ли литература чрез екрана на компютъра. Изследването не носи нито тревоги, нито изненади, то не може да предизвика колизии сред професиите. Виж, размисли у изследователите трябва да предизвика и затова трябва да бъде разгласено.
Владимир Трендафилов: Още по-малко пък има място за опасения. Маските все повече и повече падат, анкетите все по-плътно хващат реалното състояние между читателя и писмения текст. В едно само не съм съгласен с проф. Гергова - според мен вече има категории хора, които биха се почувствали застрашени от резултатите на анкетата - примерно издатели, които влагат извънредно много в художествена литература, чийто дял - виждаме в таблиците - макар и да има за момента превъзходство, все пак спада. Застрашени, прочее, са и поклонниците на "високата култура", които смятат, че последната е конкретен набор от правила за усвояване. Ако човек има категорично твърда представа що е култура и що е добра култура, изключено е да бъде удовлетворен от предложените тук резултати.
В анкетата има някои недоуточнения - невинаги става ясно дали се има предвид художествена литература или въобще някаква литература... Книги по принцип или художествени книги? Това е в ущърб на самата анкета: ако 77% от хората в България четат за удоволствие, това означава, че 77% са безработни и се забавляват без притеснения за бита си. Защото в България по традиция четенето се отъждествява с четене на романи или на поезия. Като обяснение допускам само една достоверна подробност: нашето общество все още не е достатъчно добре разслоено на професионални сектори и експертни профили, вследствие от което твърде голяма част от хората все още имат споделено прочитно знание. Това сигнализира за минуси в нашето социално поле. Другаде пък, поради конструкцията на въпроса много хора са отговаряли в смисъл: "Имам ли добри познания в областта на художествената класика?" Просто са разчели грешно въпроса. Как може 20% от висшистите да не четат - нима не ползват поне професионална литература? Съмнявам се. Просто не я отчитат като литература.
Ани Гергова: Да, прав сте, в категоризацията на четивата е написано "професионална литература"... Какво обаче представлява тя?
Владимир Трендафилов: За мен романите са точно професионална литература - и призвание, и професия. (Смях.)
Ани Гергова: Вписани са: справочници, речници и енциклопедии. Ами че те не се четат!? "Често ползвам" речник в случая означава нищо по-различно от "разгръщам". Категоризацията на четивата наистина предизвиква смущения. И ако принципно наблюдаваме собствено издателската продукция, действителната промяна след 10 ноември е проявеният вкус към речници, справочници, енциклопедии, въобще вкус към бързо откриваеми факти. Е, до тях много бързо може да се достигне и чрез интернет.
Владимир Трендафилов: Анкетата, дори в този си несъвършен вид, дава сигнали какви трансформации търпи българската лична библиотека. Ако сложим изкуствено граници "преди-сега", преди 10 ноември 1989 тя колекционираше вечни стойности, докато сега става все повече инструментална, подръчна. Векторът е към справочника, а не към романа. Книгата в библиотеката вече не поражда угризения, че не си я чел - тя е там за следващите 40 години и за онези 2 пъти, когато ще ти потрябва да я прелистиш, за да намериш нужното в момента. Накратко: четенето в България постепенно става по-ефикасно.
Ани Гергова: Домашната библиотека е направо на доизживяване, както вече писа Алберт Бенбасат. Тя ще има своя път в българския дом, но никога няма да бъде в такъв обем и с такава ориентация, каквато я градяхме било ние, било нашите родители.
Владимир Трендафилов: Изненада ме и средният брой книги в личната библиотека - мислех, че е далеч по-нисък. Между 100 и 300 книги вкъщи е достатъчно добра бройка...
Марин Бодаков: Ами ако респондентите лъжат заради престиж?
Владимир Трендафилов: Дори и така да е, ако вземем тези числа като абсолютни величини, то това е доста повече от една средна библиотека във Великобритания, където да имаш 100 книги, си е направо голяма библиотека. И сега я има онази склонност към запасяване, социалистическият период на книжната липса не е доизживян. Един вид, днес книгата я има по книжарниците и сергиите, утре може да я няма; днес имам пари, утре - не...
Ани Гергова: Част от тези средностатистически библиотеки точно така са и създадени, да не мислите, че са купувани през последните 10-15 години...
Владимир Трендафилов: Вижте в графиките какъв огромен процент хора ползват домашната библиотека за четене на, представете си, нови книги. И какъв малък процент активно купуват.
Ани Гергова: Още по-малък от подозренията ми процент купува книги "втора ръка" от сергии и кашони. Спомням си, мой студент дотича и вика: "Какво правите? Това са книги на читалища, погубват се..." Как така се губят, щом някой ги купува и чете?
Владимир Трендафилов: Пък и книга, издадена преди 10 ноември в тираж 30 000 ни най-малко не е уникат.
Ани Гергова: Навремето имаше сравнително изследване на домашните библиотеки в Сърбия, Словакия и Казанлък от България. Като бройка у нас домашните библиотеки действително са много, но в сравнение с близката ни чужбина те са доста по-малки.
Много значими въпроси буди анкетата по отношение на обществените библиотеки у нас. А отговорът е един: те просто не трябва да останат такива. Съвсем малък е процентът респонденти, заявили редовното ползване на такъв вид институция или, както е модерно сега да се каже, услуга. Причините са не само в притежанието на библиотеките - загуби се темпът на обогатяване и обработване на книги. Нещо повече, библиотеките изнемогват финансово, помещенията са вехти, ужасно непривлекателни. Преди 10 ноември всеки, който не може да си купи книгата, я четеше в библиотека. А сега в тях няма дори компютър. Аз искам да видя книгата в библиотека, за да преценя дали да я купя. Как да стане това? Ами че не може - докато се намерят средства за закупуването й, докато я обработят, докато я изчете тесният кръг приближени на ръководството...
Марин Бодаков: Какви нови типове четене се появиха през последните 15 години?
Ани Гергова: Новият тип предполага посредничеството на компютъра, но то е свързано не с най-четящата аудитория, а с прохождащите в четенето. Категоризацията на книгите също подсказва нов тип четене: вижте нововъведените фентъзи и хорър. Като цяло има сериозни признаци, че уединеното, спокойното четене на текст, носещ радост, размисъл, утеха, удоволствие, вече не е единственият тип четене.
Владимир Трендафилов: Аз пък се изненадах от ниския процент интерес към фантастиката и фентъзито като жанрове; според анкетата големите като процент предпочитания са към криминалната литература. Може би фантастиката и фентъзито са стартово четиво, дебютна книжна практика, ранен поколенчески жанр. Много странно ми е обаче въведеното от социолозите разслоение между трилър и криминална литература.
Ани Гергова: И още една липса, предполагаща бъдеща задача: анкетата изоставя детето, което следва да бъде най-голям предмет на грижа. Изненадите, за които пита Марин, стават точно там: срещаме открито отрицание на традиционното четене, направо отказ от "измислени" четива. Забелязвам, че нараства търсенето на действителни факти или на нещо свръхфантастично. Учителството трябва да е сериозно подготвено за големи изненади.
Владимир Трендафилов: Много интересни сравнения могат да се направят между това изследване и "Младежта и книгата", изследване на Петър-Емил Митев и Весела Янкова, публикувано в сп. "Септември" през 1972 и обявено като "първото сериозно научно социологическо изследване в тази област". Та по отношение на предпочитанията към определени заглавия днес водач в анкетата е Паулу Коелю, следван от Даниъл Стийл, Христо Калчев, Артър Хейли, Джон Гришам, Ернст Мулдашев, Стивън Кинг, Димитър Талев (чак тук идва първият автор от, така да се каже, фонда "Библиотека за ученика"). Преди 33 години, представете си, първи в списъка е Ришат Нури с романа "Чучулигата" - автор, който представлява максимално приближение към днешния Паулу Коелю, т.е. автор на "вкусен" популярен, малко сантиментален роман с драми, любов, битови поуки... Сиреч глобалният вкус на читателя никак не се е изменил. В старата анкета малко смешно е формулирано, че изборът на "Чучулигата" говори за принизен художествен критерий но, о ужас!, тия, които са посочили романа на Нури, са, пак според същата анкета, с доста висок образователен ценз... От днешната отвъдцензурна гледна точка обаче можем да кажем, че това е дълбоко логично: ако нещо е липсвало на онзи читател, то е било тъкмо литературата за отпускане и удоволствия - и рецепторите му активно са търсили из цялото литературно поле да уловят такива сигнали. Да, тогава само публиката на О'Хенри бие публиката на Ришат Нури...
Марин Бодаков: А спомняте ли си как през 80-те към "Богат-беден" в книжарниците задължително прибавяха я "Разораната целина", я "Малката земя"? Стандартното четиво плюс тежката идеологическа артилерия.
Ани Гергова: Аз пък си спомням второто голямо изследване "Книгата и читателят в НРБ". Тогава покойният Любен Николов заяви, че българският читател е изключително податлив на конформизъм - ако официозната критика е оповестила нещо като важно, той ще гледа на всяка цена да го спомене... и да се пригоди. Днес обаче няма официална критика, няма критика въобще, училището също не налага нищо, няма държавно дирижиране на издателската политика. През тази анкета издателите могат да видят дали тяхното мислене съответства на читателското. Такива изследвания трябва да се правят далеч по-често и издателите ще знаят, преди да бързат с купуването на авторските права за някой бестселър, дали има изгледи той да им донесе морален и материален успех. Защото, какво да се лъжем, книгите не са най-добрият дял от домашния бюджет, свързан с културните нужди.
Владимир Трендафилов: Интересът към книгата претърпя жанрови трансформации - не толкова реалните предпочитания на читателите се промениха, колкото афишираните от тях факти. Анкетата от 1972 сочи далеч по-голяма любов към българските автори, докато в новата анкета голямото крушение търпят именно те - и това не означава, че пишат по-некадърно от чуждите, просто нещата си идват на мястото и хората говорят много по-автентично какво е реалното им отношение, отколкото тогава. Да не говорим, че преди 10 ноември, за да изкласиш в образованието, трябваше да минеш през много повече автори като задължителен набор от четива. Сега техният брой не само е намален, ами има и алтернативи - и от това автоматично българските автори пропадат. През 1972 много високо в анкетата са чисто партизански романи като "В името на народа" на Митка Гръбчева и "На живот и смърт" от Димитър Ангелов - те са точен еквивалент именно на забавното четиво, пък било и преминало през идеологически безобидна за времето си тематика. И през 1972, и през 2004 българските читатели се интересуват най-вече от острия сюжет - и го търсят буквално навсякъде.
Марин Бодаков: Как ще коментирате онази част от анкетата, свързана с рекламата на книгата у нас?
Ани Гергова: Българинът принципно е недоверчив по отношение на рекламата...
Владимир Трендафилов: ...защото дълго е бивал лъган.
Ани Гергова: Точна така. Затова читателят се доверява най-вече на авторитета на приятеля, който препоръчва конкретната книга. Каквото и да си говорим, традиционната търговска реклама не пробива при книгите, защото за тях в 3 реда нищо не можеш да кажеш. Читателите в България не могат да бъдат "хванати" единствено с някакъв преразказ на книжното съдържание.
Владимир Трендафилов: Ако човек застане до вратата на българско учреждение между 12 и 1 на обед и на нея има надпис "Обедна почивка", ще се изуми колко хора ще натиснат бравата да проверят ама действително ли е така... У нас има изконно недоверие към написаното от някой анонимен. Пак повтарям, българинът е бил достатъчно лъган, социализмът беше време на идеологиите, през което информацията се извличаше и тълкуваше. Нормално е рекламата бавно, но все пак да си пробие път.
Марин Бодаков: В крайна сметка, къде да се срещнем в грижата за книгата всички ние: държавата, центърът за книгата, книгоиздателите, книгоразпространителите, обикновените читатели?
Ани Гергова: Нека държавните институции си направят труда да инициират такава среща. В 9-та глуха е не само книгата. Културните занимания бяха оставени на самотек. Спомням си, през 90-те написах похвално слово за издателите - колкото и скромно жилище да имаха, те отделиха стая за редакция, разнасяха със старите си коли книги... Е, вече има "могъщи" издатели, което у нас ще рече просто издатели с редовна продукция. Всъщност само издателите дръпнаха напред книжовния ни живот. Сега няма централизирано планиране и в мрака издателите напипват посоки за адреса на читателите. Слава богу, свърши се с модата на "читателските потребности". Няма такова нещо, има интуиция на издателя, има вкус, има откритие. Релефът на нашата издателска продукция всъщност е отзвук на читателя. Нямаше я преди 10 ноември сюжетно-сгъстената литература, сега вече я издадоха и вижте как се чете. Спомняте си "романната треска", когато бяха възстановени "Златни зърна" на Славчо Атанасов, Юрукови също направиха опити за някои преиздания - и вълната взе, че утихна. Всичко любопитно и екзотично в книгоиздаването лесно отшумява.
Владимир Трендафилов: Добре е държавата да помага цялостно на българската книга, но с умна и далновидна стратегия, а не да действа на парче, като да раздава, примерно, конкретни помощи за нов роман. Това е ужасно вредно и поддържа само чиновническата прослойка у гилдиите. Аз имам повече доверие в липсите, които пазарът сам генерира. Ние, да речем, имаме свръхпроизводство на висока литература, жестоко свръхпроизводство и то не само при социализма. Най-трудно пазарът ни регистрира липси. Предлагам да ги дочакаме, за да бъдем напълно уверени къде сме. Пазарът сам ги създава, сам ги запълва.
Ани Гергова: Аз, примерно, търся сериозна, достоверна и навременна информация кой какво прави у нас по отношение на книгата.
Марин Бодаков: Струва ли си възстановяването на прекрасния вестник "АБВ", за каквито идеи подочувам?
Владимир Трендафилов: Може пък да са два - да речем, Още по-хубаво е да са два - "а-б-в" и "и-й-к", примерно.
Ани Гергова: Жалко, че през 90-те "АБВ" си отиде. Знам, след него се появиха някакви далеч по-лъскави издания, но пък колкото по-лъскави, толкова по-кратко живяха те. Докато "АБВ" търсеше новостта...
Владимир Трендафилов: За популярната литература няма какво да се тревожим, тя бързо се самовъзпроизвежда. Тревожа се за неща, които имат по-дълъг период на самореализация - там смисълът е основно в библиотечния фиш и доброто съхранение. Да вземем за пример по-старата българска преса в Националната библиотека - нечетими микрофилми, разпадащи се тела в оръфани корици, влага. Нужна е огромна и добре субсидирана програма за спасяването на тази литература, ако щете, онлайн.
Ани Гергова: От 1996 насам има такава програма, но нищо не става. Идеята, разбира се, дойде отвън. написахме проект за съхраняване на библиотечните фондове, който беше ласкаво приет. Уговорката на финансиращата институция "Отворено общество" обаче беше половината сума да се плати от държавата - и програмата остана между жълтите корици.
Владимир Трендафилов: Не е необходимо държавата да подкрепя актуална литература, реализираща се в непосредственото бъдеще, а да съсредоточи върху запазването на уталожените стойности - тия, които вече са се оттекли назад и са беззащитни.
Ани Гергова: Силно ме впечатли самооценката за обща култура и образованост - таблиците предлагат печална гледка, в която няма нищо от прословутото ни самочувствие. И липсата на пари не е първостепенното оправдание. А извън големите градове ножицата на невъзможността да общуваш с текстове продължава да се разтваря. В селата въобще не четат.
Владимир Трендафилов: Така е било открай време, защото политическата и хуманитарната култура е съсредоточена в София. Литературното поле у нас е силно централизирано покрай административния аспект на нещата, а хората участват в културата, когато могат да бъдат не само пасивна, но и активна страна. На село си обречен да бъдеш скромен културен приемник.
Марин Бодаков: Защо, доколкото ми е известно, писателските организации и техните издания и дума не обелиха от оповестяването на изследването насам?
Владимир Трендафилов: Поради херметизацията на гилдиите, чиято дейност се изчерпва единствено със сглобяването им и консервирането им, с неразвалянето на отношенията вътре в тях. Писателите нямат интерес от разгласяване на данните, дори не биха ги изтълкували като повод да си вземат бележка защо не са актуални като производители на актуално четиво. Журналистиката пое потребността на читателя от актуално четиво. А по телевизията, натирени в късните часове, има вехтозаветни предавания за книги, които са направо вредни.
Ани Гергова: Но колкото и да ми е трудно да си го призная, за по-доброто бъдеще на книгата обаче трябва да заложим именно на телевизията. Поне засега...

8 февруари 2004

Бел.ред. За предоставените емпирични данни от изследването сме задължени на Раймонд Вагенщайн.


Проф. дфн Ани Гергова, доайен в изследването на българската книга, е автор на "Книголюбието на възрожденците" (1984), "Книгознанието в България" (1987), "Книжнината и българите. XIX - началото на XX век" (1991), "Книгознание. Лекции" (1995), "Книжовни пристрастия" (2000) и съставител на енциклопедията "Българска книга" (2004).

Д-р Владимир Трендафилов (1955) е автор на теоретичните книги "Неизличимият образ в огледалото" и "През седмица в литературния аквариум", както и на поетическите сбирки "Четирите фокуса" и "Смъртният танц на фокусника". Превеждал е Тед Хюз, Силвия Плат и др. Съвместно с Александър Шурбанов е съставител на обширно представяне на преводната рецепция на английската литература у нас.

Разговор на
Ани Гергова, Владимир Трендафилов и Марин Бодаков