Книгата като вещ


Ако се вярва на експертите (а може би трябва да говорим за е-ксперти?), печатната книга е осъдена да изчезне, поради овехтяването си, и да бъде изместена от електронни системи за разпространение на текстове. Край на хартията, лепилото, подвързията. На пазара вече се предлагат "книги" на джобен компютър. Голяма част от комуникацията, която се извършваше с писма, вестници и списания, вече премина върху компютърните екрани и съществува достъп до огромна цифрова библиотека чрез Интернет. Ако тези мрачни предсказания се осъществят, ако книгата на хартия отиде при свитъка папирус и кодекса върху пергамент в подземията на историята, ще загубим според мен няколко неща.
Книгата като мебел. Лавиците с книги носят топлина и светлина на голата стая, а книгите, разположени тук и там, са свидетелство за осъществяващи се мисловни процеси - книги, които се четат, захвърлени, но удобни за консумация утре или догодина. На пода, до легло или фотьойл, книгите са обещание за мълчаливо бягство, те ни позволяват да преминем леко и светкавично от този свят в друг, само със свободната, почти незабележима енергия на потръпващите ни неврони. Що се отнася до достъпа и скоростта на натрупване, книгата няма равна на себе си.
Книгата като плътско удоволствие. По-малка от кутия за хляб, по-голяма от дистанционното управление, книгата нежно каца в дланта ни. Независимо дали подвързията й е платнена, гланцова или мека, четенето на книгата винаги е съпроводено от тактилно удоволствие. Четейки, без усилие можем да я придържаме върху малкото пръстче на лявата ръка, докато палецът на същата ръка държи отворени страниците и ги обръщаме с пръстите на другата ръка. Правоъгълното печатно тяло, плод на пет и половина вековно познание, се поддава така добре на разшифроване, че едва забелязваме разликата между потъването в имагинерен свят и придвижването сред мебелите в стаята си.
През последните, така разтърсващи десетилетия на съществуването на книгата, видяхме да се появяват за нуждата на "представянето" в книжарниците огромни томове със страници и букви, далеч надминаващи комфортния размер, откъдето и свръхнапрежение за горкия ни показалец. Оскъдицата на хартия през Втората световна война вероятно разстроиха естетическата преценка на производителите на книги. Най-привлекателни са книгите от 20-те и 30-те години с формат, лесен за боравене, големите полета и яркия им шрифт. Обаче, когато сме легнали, дори най-обикновената книга се оказва много по-удобна от трепкащия преносим компютър.
Книгата като спомен. С годините библиотеката започва да символизира съдържанието на ума. Книгите, четени в детството, в буйното юношество, в университетите и после в първите неумели години на зрялата възраст, често следват читателите при преместването им. Студентските книги на майка ми, спомням си, лежаха забравени в ъгъл на нашата библиотека стил рюстик. Съхраняващи богатства на поезията от Ренесанса и гръцкия театър, те бавно бяха изгризани от сребристи библиофилни насекоми. Запазил съм повечето от университетските си книги, рядко ги преглеждам, но те са още с мен. За мен те са все мигове, етапи от поклонничество. С времето книгите се трупат, прочетени, полу-прочетени или предстоящи за четене. Някои съхраняват изтънчения полъх на първото четене - някой плаж, някои апартамент, някоя болест, приковала ви на легло, определен полет до Индонезия.
Без тяхната материална очевидност, животът ми би бил нещо доста по-призрачно. Но книгите се трупат на купчинки, някои над главата ми. Не само съм свързан с миналото благодарение на бележките, които съм драскал по полетата на младини, те ми помагат да се проектирам и в бъдещето и техните купчинки се издигат към облаците на благородните намерения - книги в очакване да бъдат прочетени, натежали като ароматни гроздове, прах от годините чакащ да се разпръсне при второ прелистване, книги, чакащи своя час, мига, в който победоносно ще бъдат хванати и погълнати. Книгите, които още не сме прочели, съставят обещанието за безкрайно бъдеще. Тези, които сме прочели, но почти забравили, са безкраен източник на препрочитане, може да се подходи към тях от нов ъгъл, през нов поглед и да се преоткрият светове, където нашите стъпки са полу-заличени. Книгите екстериоризират нашите мозъци и преобразуват нашите жилища в мислещи организми.
Книгите като баласт. Товарачите и техните клиенти, преместващи се на ново жилище, много добре знаят - книгите са тежки, поне толкова, колкото хладилниците и канапетата, които в кашони биха станали на парчета. Трябва два пъти да премислим, преди да се преместим. Колко стари двойки са се отказали да сменят жилището си, понеже не знаят какво да правят с книгите си? Колко разводи са били осуетени от библиотека, събирана от двамата заедно с години?
Книгите са урок по стабилност, те са противотежест за лекомислени и непостоянни натури. За сравнение - системата за разпространение на електронни текстове има недостатъка да е прекалено нематериална. Освен това, тъй като ни говорят за юношество, подобно устройство след година ще е остаряло, а след петнадесет - неизползваемо, както старата ми редакторска програма от 80-те години. Eлектрониката е нематериалният ни Ариел сравнен с нашия земен Калибан. Без книгите наистина бихме могли да се окажем погълнати от микровълните и на свой ред да се превърнем в прости електронни импулси.

The New York Times

Джон Ъпдайк