Артър Милър, син на австрийски емигрант от еврейски произход, един от най-великите драматурзи на ХХ век, изгря на театралния небосклон в края на 40-те, по времето на макартизма в Съединените щати. Първата му творба, "Всички мои синове", му спечели слава и успех и го причисли към характерния за епохата американски реализъм.
Театърът на Милър поставя ребром проблемите на средния американец: във "Всички мои синове" (1947) това е войната и онези, които търсят облага от нея; в "Смъртта на търговския пътник" (1949) - поколенческия сблъсък и ламтежът за пари; в "Салемските вещици" (1953) се анализира макартизмът, а в "Поглед от моста" (1955) - имиграцията. При всички положения, Милър неизменно поставя публиката пред изпитания, които решава в оптимистичен дух, финалите му обикновено вдъхват надежда в по-доброто развитие на човечеството.