Кръговратът на човеколюбието

"Онова, което може да ни разплаче, е мисълта, че всички същества могат да бъдат Буда, но не го знаят и умират в болки и без идеал", твърди френският писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит в трилогията си романи "Кръговратът на незримото". Макар формално да са разделени на 3 тома около някаква религиозна доктрина (будизъм, суфизъм, католицизъм) и да пресъздават напълно различни житейски истории, текстовете на Шмит изследват обща тема: любовта към хората. А също любовта към Бога и любовта към хората чрез него, любовта към себе си и през себе си - към другия.
Подражаваща на будистките коани, първата част - "Миларепа", изследва проблемите за прераждането и кармата, за омразата и опрощението, за себеизграждането и въздигането към Бога като строго персонален акт. Съвременният герой Симон се връща в спомените за миналите си животи, за да разкаже сто хиляди пъти историята на Свастика и Миларепа, чичото и племенника, и да се освободи от проклятието на прераждането. За да стане това, трябва да почувства като свои омразата на Свастика към племенника му, породена от алчност, високомерие и от проявеното съжаление, а също и желанието на Миларепа за отмъщение и път към Бога и към човеколюбието. В движението между хаотичността в живота на Симон, нестихващата омраза на Свастика и духовното израстване на Миларепа, Шмит чертае пътя на смирението, материалното отрицание, устремеността към себепознанието и опознаването на Бог. Понякога пътят отнема цял живот, но както авторът твърди: "Тайната на щастието е в това да не бързаш."
Пътуване към собствено приетата идентичност предприема героят от "Господин Ибрахим и цветята на Корана". Малкото еврейче Момо (Моисей) търси спасение от безперспективността на собствения си живот (изоставен от майка си и отглеждан от вечно заетия с работа баща) в магазина на арабина Ибрахим, за да открие себе си чрез добротата и човеколюбието на непознатия човек, който го приема за син и му показва красотата на света, на Бога и на хармонията. Това е пътуване както назад към миналото, към родното място на господин Ибрахим, към архетипите, които изграждат собствената ни представа за действителността, така и напред - към свободата на правото на себеопределяне - вече като арабина Момо (Мохамед). "Пред нас е имало стълба, по която да се измъкнем, Момо, казва господин Ибрахим. Човекът отначало е бил минерал, след това растение, а след това животно - това, животинското, той не може да забрави и често отново се превръща в животно - а след това е станал човек със съзнание, разум, вяра. Представяш ли си какъв път си изминал от праха до днес? А по-късно, когато ще си надживял положението си на човек, ще се превърнеш в ангел."
Именно небето достига болният от левкемия Оскар от последната част, "Оскар и розовата дама". Малкото момченце, което има 12 дни, за да повярва в дядо Боже чрез писмата, които пише до него, да опознае живота и да умре, давайки сили да продължат своя живот на хората, които го обичат - родителите му и Маминка Роза. "Животът е странен подарък, пише Оскар. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим."
Макар различни като съдържание, трите части на трилогията на Ерик-Еманюел Шмит се опират върху общи похвати. В тях се изследва физическото и духовно израстване на едно дете - Миларепа, Момо, Оскар, опознаването на света като опознаване на себе си и на Бог по пътя, изпълнен с изпитания, изкушения и терзания. Мъката да си сам е заменена от радостта да не си самотен в лицето на Учителя - Мирпа Преводача, господин Ибрахим, Маминка Роза - познанието изисква жертви, но и носи удовлетворение от постигнатото приятелство. Тайната на щастието, към която всеки от героите на Шмит се стреми, е способността да бъдеш уникален и непосредствен: "гледай всеки ден на света, сякаш е за първи път."
Интересна е и цветовата динамика, която формира представата за героите - по пътя към прозрението Миларепа става зелен, Момо живее на Синята улица, Оскар намира успокоението чрез общуването с розовата дама. Сякаш животът е като река, която сменя цветовете си според собствените ни настроения и накрая се влива в "единственото море." "Да тръгнеш от празнота. Да завършиш с празнота", пише Ерик-Еманюел Шмит. Но това е празнота, изградена от присъствия.

Мария Попова





Ерик-Еманюел Шмит. Миларепа, Господин Ибрахим и цветята на Корана, Оскар и розовата дама.
Превод от френски Зорница Китинска, оформление на корицата Владислав Кутрев. Издателство Леге Артис. Плевен, 2004.