Съвременен театър от Япония
В напрегнатите дни от 24 до 26 февруари т. г. имахме рядката възможност да се срещаме с японски колеги-театрали, да гледаме техен спектакъл и то - представете си! - по българска пиеса. При това колегите работят не в богатото оризище на традиционните им театри (но, кабуки и т.н.), а в по-познатото ни поле на "европейския" театър.
Обръщам такова внимание на факта, защото обикновено, когато у нас гостува японска трупа, тя представя японския традиционен театър. А при обмена на традиционни изкуства, народите настояват повече на различията между двете култури, повече са отдадени на екстаза на своята неповторимост. В глобализиращият се свят при запознаването със съвременните форми на изкуство, по-лесно се откриват приликите, относителната сходност и сходимост на търсенията, общата им убежна точка. И двата потока са богати и интересни. Убеден съм, че балансирането между тях в проектите за опознаването на двете ни култури е печелившата стратегия.
И така в България (София и Бургас) гостува трупата "Субару" от Токио със спектакъла "Убийството на Гонзаго" от Недялко Йорданов (превод проф. Нобуюки Накамото, режисьор Джун Кикучи, художник Джиро Шима). Спектакълът е получил най-голямата театрална награда на Япония за 2003 на вестник "Асахи" и наградата на тяхното Министерство на културата. (Кой вестник у нас има своя театрална награда? Нашето министерство награждава ли спектакли или театри?) Именно парите от тези награди им позволяват да осъществят турнето в загадъчната родина на автора.

Пресконференцията

Първата среща беше на пресконференцията. Усмихнати, сърдечни хора, говорещи с огромно уважение за Недялко Йорданов, за очевидното високото ниво на новооткритата от тях българска драматургия. Обясняват как са стигнали до пиесата. Професор Накамото я гледал в Москва, харесал я, превел я от руски. Пиесата се играе в много руски театри ("В Русия я играят като контрабандисти: без да сключват договори и да плащат авторско право. От 14-те постановки на тази пиеса са ми платили досега само 450 долара" - разказва Недялко Йорданов, и противопоставя японската практика: сключили с него договор още преди да започнат репетициите) и в началото мислили, че е руска. Това беше усмихнатият отговор на въпроса как точно на българска пиеса са се спрели.

Спектакълът

Японската трупа поставя "Убийството на Гонзаго" добросъвестно, с видимо уважение към авторовия свят, с очевидното желание да разкаже достъпно, ясно и просто поучителната история за властта и изкуството, за релативността на устояването и победата, за красотата на достойния избор, за самотата и гордостта на истинския актьор, за любовта, която често е по-близо до нас, отколкото сме допускали... Основата на пиесата е съдбата на актьорите от "Хамлет" след изиграването на онова "Убийството на Гонзаго" в Елсинор. Генът на "Хамлет" прави сюжетът й допълнително любопитен, разбираем.
Следва изброяване на актьорите в спектакъла: Минору Учида, Рюджи Мизуно, Йошиуки Канеко, Хирохиде Ишида, Такео Сакамото, Сумие Озава, Киноко Йонекура и Наоко Йошида. Всички те предано и с очевиден плам гледаха на историята през очите на персонажите си. Театралната им дарба беше видима. Бих откроил изпълнителите на Чарлз, Амалия, Полоний, Офелия, Хорацио и Екзекуторът. Сцената беше като клетка - с две високи решетки отляво и отдясно. В средата беше издигната малка сцена. На 2 метра над пода, отзад, в дъното беше коридорът, балконът, ложите, от които Кралят и свитата му гледат спектакъла. Актьорите играят на малкия подиум, но истинската им драма тече на голямата сцена. Дания в спектакъла изглежда неприветливо и подло място. Екзекуторът е като клонинг на Ежов или Берия. Промяната, идваща с Фортинбрас, спасява живота на артистите, но и новата власт им остава циничен длъжник... В мизерията и отхвърлеността им има само един спасителен ход - някаква красота/естетизираност и определена гордост...
Спектакълът е строг, без самоцелни театрализации, на места ми се стори малко бавен и изясняващ неща, вече станали ясни (освен ако тази спокойност в разширяването на концентричните кръгове е свързана с все пак чуждостта на тези реалии за японския зрител?!).

Срещата

На следващия ден две българки-преводачки от японски (впечатлен, запомних името на едната - Елизабет Константинова) направиха не само възможна, но и приятна срещата с нашите колеги от Япония. Естествено интересувахме се от всичко: как се финансира театърът им, как функционира, как подбира репертоара си и т.н. По-интересното от отговорите им ще резюмирам. Трупата е частна, основана е през 1963. Сами се наричат "трупа на единомишлениците". Ориентирана е главно към чужда драматургия. Вече има собствена сграда с една сцена. Всяка година подават молба за субсидия в Министерството на културата. Молбата може да бъде удовлетворена, но може и да не е. В състава си има 120 души: 100 актьори, а оставалите 20 души са 5 режисьора, 3 художника и 12 продуцента. Необходимият им технически персонал наемат на временни договори. Фактически трупата функционира като импресарски център за своите 100 актьори. Тя се грижи (и печели от това) за ангажимента на тези престижни актьори в киното, телевизията и в други постановки, концерти и т.н. Не са репертоарен театър. Когато през януари 2003 е излязла премиерата на "Убийството на Гонзаго", играли са я десет поредни дни. Поради огромния успех на спектакъла тази година са го играли 2 пъти в Киото, 3 пъти в Осака и 7 пъти в Токио. Софийското им представление е 23-то на спектакъла. Интересни бяха тези параметри на един очевидно успешен спектакъл. Много зависят от отзивите в пресата и електронните медии за спектаклите. Репетират новите си постановки средно по месец и половина или два. Към театъра има 3-годишно училище. Само 7 са държавните театри в Япония, в това число влизат и традиционните, и операта и балета.
Срещата се състоя. Времето не ни стигна да зададем още много въпроси и да чуем още много отговори. Така е, когато любопитството ни един към друг е искрено и - както видяхме - обещаващо продуктивно.

Никола Вандов