Закъсняло пресичане осъществиха художниците Тодор и Елена Панайотови - баща и дъщеря. От 3 до 25 февруари техните картини общуваха в галерия СиБанк. Всеки от тях е представител на своето време и е обвързан с неговите послания и търсения. Тодор Панайотов (1927-1989) е сред класиците в българската графика. Неговите монументални експресивни произведения очертават самостоятелна оригинална посока в нашето изкуство. Елена Панайотова е част от по-младото поколение художници, които започват да се изявяват активно в началото на 1990-те. Двамата имат различно усещане за изкуството и следват отделни посоки, които сякаш се пресичат единствено посредством фамилната обвързаност.
Склонността на Елена Панайотова да пречупва артистичните си изяви през параметрите на собствения си живот, често води до създаване на произведения, изпълнени със символика. Художничката обича да разказва истории и да натоварва с душевност заобикалящата я вещественост. Като част от нейните, изпълнени с приказност истории, може да се възприеме и настоящата изложба.
Стаеният дъх в композициите на Елена на пръв поглед се противопоставя на бурния замах в графиките на Тодор Панайотов. В същото време обаче пътеките за диалог са безкрайни.
Повече по темата очаквайте в следващ брой на "Култура".

С. П.