Диана Попова:
Изминалата 2004 ми се струва твърде разпиляна - може би защото не съм запомнила художествено събитие, което да стои достатъчно мащабно, цялостно и ярко, за да мога да градирам около него всички останали от неговия тип.
Сред "историческите" изложби например "София - сто лица" (СГХГ) беше просто струпване на гледки от града, а вътрешните тематични и стилови връзки между тях не бяха изведени. Изложбата на Иван Пенков (СГХГ), напротив, бе прекалено ясно структурирана, но отделянето на "приложните" от "изящните" му произведения се оказа накърняващо цялостния му художествен възглед. Представянето на Жорж Папазов (НХГ) го преоткриваше за публиката като че ли най-адекватно, но такъв тип професионални експозиции би следвало да са правило, а не изключение за тази институция. И през последните години тя като че ли се научи да ги прави, но само по отношение на "монографичните" изяви. Защото "Изящно - декоративно - приложно" в същата галерия бе като че ли най-безобразното представяне на художествено наследство, което съм виждала. Поради всички тези причини в моята класация първо място в историческите изложби заема "Хипотези на различието: евреите в българското изкуство" (Галерия "СИБАНК") - заради нестандартната гледна точка, която зададе към изкуство от миналото.
При традиционните и нови "фестивални" изяви нямаше нищо забележително. Освен че биеналето в Шумен предизвика, струва ми се, важна дискусия, че в сравнение с него "Август в изкуството" във Варна изглеждаше много по-убедително и че Есенните изложби в Пловдив, "свити" в камерна естетика, поне не дразнеха. Нямайки какво да отлича тук, се прехвърлих към индивидуалните изложби.
Важна бе изложбата на Иван Кирков (НХГ) - което не значи, че бе добре представена в залите на галерията. Вероятно по същата причина усещането за тавтология се прокрадна и в изложбата на Греди Асса. Това бе поводът да се замисля за изявите, при които, обратното, пространството се оказва решаващо за експозицията - както бе при "предсказуеми" автори като Станислав Памукчиев, Иван Русев и др. в първичната атмосфера на мазето на галерия "Кръг+". Колебая се кое харесвам всъщност...
Но със сигурност не се колебая, когато става дума за изложбите в АТА/ИСИ, в които пространството се мисли за всяка от тях конкретно. Така беше и при Стефан Николаев, и при Красимир Терзиев, и при група Х-тендо, и при австрийската група Желатин, и при Мариела Гемишева, и при Мисирков/Богданов и т.н. Затова бих отличила цялостната програма на галерията, а не само отделните изложби. Същото се отнася и до програмата "Място за срещи" в СГХГ, представяща млади художници и млади куратори.
От чуждестранните изяви като че ли най-забавна беше "Мултипликация" в СГХГ, а сред най-интересните - изложбата на Раша Тодосиевич в НГЧИ (за съжаление, останала почти незабелязана). Колебая се дали тук трябва да поставя изложбата на Сашо Стоицов (НХГ), която много харесах...
Давам си сметка, че пропускам страшно много изложби в традиционни и новооткрити пространства. Става дума за изяви с различни качества и поставящи различни проблеми - някои вътре в изкуството, други около него (например изложбата-дарение на Надежда Олег Ляхова в СГХГ, изложбата на Кирил Прашков във Френския институт, "Глобалното и човекът" в "Сфумато" и др.), които просто няма как да вместя в класация.