Cтефания Янакиева:
Сред многото и разнообразни изложби, състояли се през 2004, като водещо събитие бих откроила изложбата на големия сюрреалист Хуан Миро. Селекцията беше на прилично ниво и определено даде възможност да бъдат видени оригинали на един от най-значимите автори на ХХ век.
От самостоятелните изложби на съвременни автори, моите предпочитания клонят към "Техническото на човека" на Дан Тенев, осъществена в началото на 2004 в две последователни части в галерия ADS (за съжаление вече несъществуваща) и в НХГ. Както и към "Vanitas" на Надежда Олег Ляхова в СГХГ.
Нажежените до червено реотани, превърнали се в запазена марка на Дан Тенев, винаги обгръщат някоя оригинална и смислена идея на автора, като предлагат и интригуваща, неординерна визия. Сигурна съм, че неговите инсталации биха стояли убедително на всеки международен форум за съвременно изкуство.
Надежда Олег Ляхова за мен е един от талантливите, открояващи се със собствен почерк, съвременни български художници. С всяка своя изява тя има какво ново да каже на публиката, като неизменно облича своето послание в перфектна, естетически издържана форма. Представянето на "Vanitas" и извън страната в Музей на изкуството, Йокохама, Япония, 2004 и в Познан, Полша, 2000, е факт, който красноречиво говори сам по себе си.
Друга изложба, върху която искам да спра вниманието, е тази на Любомир Савинов, осъществена в СБХ и галерия "Кръг +" през юли миналата година, включваща голям брой картини, скулптури и рисунки на автора. Ретроспективна по своя характер, тя се откроява сред други подобни с това, че ни запознава обстойно с творчеството на един изключително стойностен, но малко известен живописец.
С изложбите си "Reverse" в АТА център/ИСИ и "Минно поле" в галерия "Ирида" Самуил Стоянов се налага като амбициозен млад автор с интересни идеи и нестандартен живописен стил.
Изброените до тук изложби са само малка част от тези, които смятам за стойностни и интересни през изминалата година, но акцентирам върху тях, защото мисля, че предлагат нещо наистина ново и различно.