Светла Петкова:
Изминалата 2004 арт година се очертава като твърде монотонен период. Трудно могат да се отделят ярки индивидуални постижения, както и общи изложби. Затова ще проследя водещите събития по друг признак.
От няколко години наблюдавам софийските галерии - появяват се нови, а някои стари замират. Отделни частни пространства развиват своя изчистена изложбена политика и, представяйки стойностни автори, заявяват силни позиции на общия изложбен фон. За някои художници е въпрос на престиж да излагат в "Кръг+" или "СИБанк", например. Важно място сред галериите, които си позволяват да представят и некомерсиално изкуство заемат "Арт Алея" и "Мургаш". Традиционно АТА център/ИСИ-София остава единствената територия за свободни прояви на съвременно изкуство. Сериозна заявка за бъдещо развитие има откритата в края на миналата година галерия "Академия".
Според мен много успешна програма през изминалата година предложи СГХГ. Най-голям беше интересът към проекта на Мария Василева "Място за срещи", който представя млади художници и критици. Същата галерия предложи и една от интересните ретроспективи - на Иван Пенков, и една от любопитните самостоятелни изложби - "Vanitas" на Надежда Олег Ляхова. СГХГ представи и най-мащабните и качествени фотоекспозиции на български автори - "Българско фотографско сдружение и приятели" и "Образи от сляпото петно".
В АТА център/ИСИ-София беше организирана една от най-добрите индивидуални изяви - "Балкантон" на Стефан Николаев. Интересно в галерията беше и ексцентричното гостуване на австрийската група "Желатин".
Сред интересните чуждестранни изложби ще отбележа тези на Раша Тодосиевич и на Ървин Олаф в НГЧИ.
Една от малкото качествени изложби в галерия "Райко Алексиев" беше "Градски пейзаж" на Павел Койчев.
Сред изявите на младите автори се откроиха тези на Самуил Стоянов - в СГХГ, АТА център/ИСИ-София, Ирида.
С концепцията и качествената си селекция ме впечатли "Глобалното и човекът" на куратора Галина Димитрова в театър "Сфумато".
Сред малкото събития извън София, които съм имала възможност да видя през 2004, вниманието ми привлякоха "Седмица на съвременното изкуство", Баня старинна, Пловдив (с богатата си програма и обещаващото бъдещо развитие на Центъра за съвременно изкуство). Първото международно биенале на съвременното изкуство в Шумен понесе доста критика, но всъщност предизвика интересна дискусия и раздвижи артистичните среди на регионално ниво. "Август в изкуството" във Варна е традиционно силна изява през летния сезон, но сякаш с годините организаторите му придобиват рутина и фестивалът губи от качеството си.