Вие вярвате ли в приказки?

Ако за повечето деца детството преминава в четенето на приказки, чрез които опознават света и взаимоотношенията между хората, ако за тях приказките се явяват великолепни, магични истории, пръв, наивистичен опит за докосване до Литературата въобще, то книгата на Мари-Луиз фон Франц "Анимус и анима във вълшебните приказки" показва, че приказките могат да бъдат разглеждани като матрица, чрез която се пресъздават значими психични процеси на функциониране на колективните съзнавани и несъзнавани представи.
Това е пореден текст на Мари-Луиз фон Франц, признат авторитет в интерпретацията на сънищата, приказките и алхимичните текстове, който издателство "Леге Артис" представя в поредицата си "К. Г. Юнг & последователи".
Канадският му редактор Дарил Шарп го определя като единствената книга от юнгиански аналитик, работещ изключително с проблема за контрасексуалните комплекси, заради начина, по който са осветлени във вълшебните приказки. Текстът изследва проявлението на психичните функции, известни като анимус - вътрешна мъжка фигура в жената и анима - вътрешна женска фигура в мъжа, в различни като съдържание и етнически произход приказки.
Според Мари-Луиз фон Франц вълшебните приказки са абсолютно абстрактни схеми. Въпреки че се основават на някои функции в психиката на отделните етноси, чрез които се наблюдава как либидото протича в колективната човешка психика, приказките не съдържат в себе си необходимия личен материал, който да ги обедини с цел разрешаване на проблемите, които третират. Анимусът и анимата се явяват вътрешни, колективно неосъзнати фигури, в смисъла, който Юнг влага в понятията - като част от психиката, която не дължи съществуването си на личен опит, те никога не са били част от индивидуалното съзнание и дължат съществуването си на наследствеността. Според Юнг анимата е "естествен архетип, който обобщава задоволително всички съдържания на несъзнаваното, на примитивния ум, на историята на езика и религията... Тя е нещо, което живее от само себе си, което ни прави живи; тя е живот отвъд съзнанието, който не може напълно да се интегрира с него, но от който, напротив, съзнанието израства." Интересно е, че анимата влияе върху психичното поведение на мъжа индиректно, чрез по-скрити настроения, както твърди фон Франц, докато анимусът въздейства върху поведението на жената чрез емоционални, бурни аргументи и груби демонстрации на сила.
Тематично подбраните от фон Франц приказки винаги извеждат конкретна опозиция: баща - дъщеря, позитивна вълшебна сила - негативна вълшебна сила, човек - вълшебна сила. Разделението е условно и се предопределя от способността на героите да взаимодействат с вътрешните си психични функции - позитивно или негативно проявление на анимуса/анимата. Заключенията на фон Франц обаче могат да бъдат използвани като ориентири и при изследването на други вълшебни приказки и художествени текстове въобще. Изводите са любопитни и представят дълбоката ерудиция и ясен стил на изразяване на авторката. Използваната нелинеарна структура е отражение на публичния характер на поднасяне на текста - като стенографирани лекции, което се допълва и от дискусионния на моменти начин на художествено структуриране.
Макар да не дава отговор за истинността на вълшебните приказки, книгата на Мари-Луиз фон Франц "Анимус и анима във вълшебните приказки" формира нагласата, че личното себеопознаване е дълбок и продължителен процес, чието проявление може да бъде открито в колективните представи. Както и че творчеството се явява въплъщение не само на вложения от автора съзнателен смисъл, но и на неговите неосъзнати психични функции.

Мария Попова





Мари-Луиз фон Франц. Анимус и анима във вълшебните приказки, превод Марина Бояджиева. Издателство Леге Артис. Плевен, 2004.