Препратки в Интернет пространството
Ако кажем, че името на художника Божидар Бояджиев е свързано с понятия като "новаторство" и "оригиналност", това съвсем няма да е преувеличено. Той е отворен към разнообразни по форма провокации, а работите му носят силен индивидуален почерк. С времето в тях отчетливо се проявяват всичките му творчески натрупвания. Това са негови художнически открития, свързани с интереса му към постиженията на съвременната техника. Като че ли именно любопитството му към нея го провокира да твори.
Божидар Бояджиев има зад гърба си внушително количество самостоятелни изяви, а понастоящем е професор в НХА. Участията му в общи проекти - особено в края на 80-те години на ХХ век, са сред малкото стойностни събития в иначе конвенционалния ни и скован художествен живот. От началото на 90-те до днес той продължава да участва активно в различни изложби, проекти, дори акции.
В "Screenshots" - последната самостоятелна изложба на художника (29 февруари - 20 март) - пространството на галерия "Кръг +" е превзето от "продукти", провокирани от света на техниката.
"Screenshot" е жаргонен термин, използван в компютърния език и буквално означава "отстрелян образ". По-точно обаче е да се преведе като "стоп-кадър". Ефектът от него е съвсем случаен, много рядко съзнателно търсен.
Инсталацията, както сам я определя авторът, се състои от 15 живописни картини (с размери около 100/150 см) без отделни заглавия. Те са просто "screenshots". Първото впечатление от изложбата е за студенина, за сблъсък... с неидентифициран обект. Колкото и парадоксално да звучи, този ефект е съвсем положителен. Вероятно това се дължи на сполучливото съчетание от изложбено пространство (всичко е съвсем бяло), осветление и експониране на картините (само 2-3 от тях са поставени хоризонтално). Авторът определя това експониране като "нестройно".
Впечатлението за студенина идва и от вътрешната светлина в картините, получено от ефекта на разложения сноп светлина на основни и допълнителни цветни тонове. Художникът е избрал сложно колоритно решение - в работите му преобладават контрастните комбинации от студени жълти и зелени и топли кафяви и виолетови тонове. От впечатлението за тонална дисхармония се ражда колоритната хармония. Техниката в картините е смесена, но аерографът и графичният чертеж са ни познати от предишни негови изяви. Допълнителни пръски с пулверизатор поставят цветни акценти върху избраните от автора композиционни доминанти. Въпреки живописната техника, някои от таблата звучат по-скоро графично. Художникът допълнително е организирал цветните петна чрез едва забележими на повърхността рисунки-чертежи на геометрични форми.
Най-впечатляващо в изложбата е композиционното организиране извън и вътре в картините, което вече е далеч от обсега на Интернет темата и действа съвсем художествено. Основното положение при "screenshots" е стоп-кадърът. Художникът е "защриховал" с помощта на колажната техника избрано от него едноцветно фоново пространство, което поражда въпроса какво се случва отдолу. На "повърхността" изплуват техно-фигурите - това са по-скоро ракети, зъбни колела и (както авторът сам ги нарича) "винт-мелачки", "взривени летателни машини", "потопени ядрени подводници". Тези по-скоро виртуални образи, въпреки първоначалното впечатление за "изсипване" от рамките, са добре балансирани в композициите. Заслуга за този ефект има самостойно действащият фон, излизащ в извънкартинното пространство.
Наклоненото експониране на картините спомага усещането за движение на въздушните маси и съдейства за безпрепятственото им нахлуване в картините. Ефектът е поразяващ!

Надя Тимова