Право на отговор
До редакцията на вестник Култура

(Винаги) Риголето (поне засега и пак) за турнето

По повод статията на Екатерина Дочева "(Пак) Риголето, (пак) за турнето", бр. 7 от 25 февруари т.г.

Уважаема редакция,
Считам се длъжен да отговоря на многобройните упреци в статията не защото аз лично се чувствам засегнат от критичните бележки (те граничат с пълно отрицание на постиженията на диригент и оркестър!).
Няма как, обаче, да отмина с мълчание обвинението срещу цялостната репертоарна политика на сменящите се ръководства на Софийската опера през последните петнадесетина години.
Преди всичко импресариото не е един: различни хора, различни агенции за различните страни и публики. В Бразилия искаха и творби на Гомес. В Испания предпочитат Верди. В Япония през 2005 г. настояват за "Отело" и "Риголето". В Швейцария за юли т.г. желанията са доста разнообразни - "Аида", "Отело", "Макбет", но и "Бохеми", "Мадам Бътерфлай", "Фауст", "Севилският бръснар" и "Дон Жуан". В Гърция през октомври за фестивала "Димитрия" ни канят да представим "Бохеми" и "Трубадур". В Белгия биха желали "Италианката в Алжир". В Македония догодина ще поставим съвместно със Скопската опера "Вълшебната флейта" на Моцарт.
Репертоарът на Софийската опера не се отличава кой знае колко от заглавията в най-престижните театри по света. Влезте в Интернет, госпожо Дочева, и ще се убедите, че в техния репертоар около 70 процента са творби на Верди и Пучини. Разбира се, не заради обикновено разнообразие, а заради преклонение пред гениите един уважаващ себе си театър трябва да поставя Моцарт и Чайковски, Вагнер и Мусоргски, да защитава националната композиторска школа, да слага в афиша си и малко познати творби. Така например след броени дни ние ще покажем "Дидона и Еней" от Пърсел - първата национална английска опера.
Вие посочвате само един конкретен пример - премиерите на оперите на Гомес. Но, първо, този автор на времето е имал голям успех и незаслужено е бил забравен - "не е италианец"! Второ, Софийската опера при гостуването си в Бразилия, освен неговите творби, показа и други постановки и защити достойно престижа на българското оперно изкуство. Трето и не по-малко важно: "бразилските постановки" на Пламен Карталов дадоха възможност да се реализират премиерите на други произведения, за които в бюджета нямаше пари. И не упрек, а само похвала заслужават "търговските" инициативи на моя уважаван колега Пламен Карталов - и не само с "бразилския експеримент". Да напомня ли, че гостуванията в Япония станаха реалност с неговите усилия!?
Тъй като повод на вашата статия е "Риголето", трябва да кажа, че окончателното пожелание на "Джапанартс" да покажем в края на годината "Отело" и "Риголето" достигна до София два месеца, след като аз предоставих своята концепция за репертоарната политика на Софийската опера при конкурса за директорския пост. Там съм посочил, че задължителен елемент в моята работа ще бъде обновяването на "стари" постановки, възраждането на любими опери, които пълнят салона - не само като заглавия, но и като равнище на предлаганото изкуство. Що се отнася до вярното ваше твърдение, че редица театри пазят с десетилетия декора и костюмите на някои постановки, то първо ще припомня, че и Софийската опера съхраняваше почти две десетилетия забележителната постановка на "Хованщина" на Борис Покровски. Но за да оцелеят костюмите и декорите, са необходими две условия - да има подходящи складови помещения (такива няма!) и материалите да бъдат висококачествени, т.е. скъпи!
Много ви моля, госпожо Дочева, като засягате въпроси, касаещи самото съществуване на музикалните колективи, не прекалявайте със свободните интерпретации. Да - трябва да има пари за парното и тока, за ремонти и чистачки: в тъмна и студена зала ли да се играят спектаклите!? А знаете ли, че в одобрения бюджет няма предвиден нито един лев за творческа дейност? Всяка постановка започва с търсенето на средства.
Този творчески живот няма да протича нормално, ако ги няма ухото и окото на критиците. Но моля ви - не влизайте в салона с предубеждение към определени артисти, не искайте от ръководството неизпълними неща. Съществуват реалии в живота, от които никой не е в състояние да избяга. Както вие не бива да се опитвате да избягате от "вкуса към оперното". Операта е по начало условно изкуство - каквито и промени да се правят в техническото представяне на творбите, то за публиката винаги на първо място ще са красотата на мелодиите, притегателната сила на човешкия глас, въздействието на актьорското въплъщение. Така, както ги е написал и изискал авторът. Не се съмнявайте, уважаема г-жо Дочева, че аз бих могъл да изпълня даден откъс от "Риголето" два пъти по-бързо или два пъти по-бавно. Ще спечели ли от това музиката? Ще бъде ли доволен Верди "отгоре"? Ще си позволя най-колегиално да помоля да изпълнявате вашите "арии" - рецензиите, декрешендо. Защото трябва да разберете, че "Риголето" пак и винаги ще го има. Че още доста време - бих определил оптимистично 10 години! - Софийската опера ще бъде принудена от обстоятелствата да се съобразява с (но не само!) желанията на чуждестранната публика и чуждестранните импресарии. Но, за Бога, те искат не друго, а "Отело" и "Риголето", "Мадам Бътерфлай" и "Вълшебната флейта"!

С уважение:

Борислав Иванов
Директор на Софийската опера и балет