Ако се доверя на Пиер Бурдийо, най-доброто, което мога да направя за тази книга, е да й предрека успех. Да, "Теория на литературата. От Платон до постмодернизма" би трябвало да пожъне веднага успех; обзалагам се със затворени очи за успеха на Евгения Панчева, Амелия Личева и Миряна Янакиева. И действително, на публикувания от "Колибри" 528-страничен том му е писана съдба на престижен бестселър, защото обширният му и дълготраен пазар ще бъде подхранван през всеки нов академичен сезон от качествените образователни институции в България... Но и от любопитството на онези широки читатели, които искат да усложнят своето четене. Ако се доверя на авторките, "... предложеният тук разказ за времето от европейската античност от наши дни не сочи само уникалното, новото, различното във всеки от разглежданите периоди и критически течения. Той се опитва също да държи под око определени повтарящи се сюжети, общи места и заемки, които обвързват историческите и интелектуални прекъснатости, визирани в отделните статии, в един своеобразен споделен интертекст, в обща традиция и история. (...) Дори гледана от като едър щрих, "Теория на литературата. От Платон до постмодернизма" не би могла да има претенции за изчерпателност. Извън обсега й остава не едно явление в литературоведската рефлексия. При това тя би могла да се стори някому и твърде евро- и америко-центрична, и твърде пристрастна в някои свои асиметрии". Книгата обаче историзира и българския принос в литературната теория.
Ако се доверя на предговора на Валери Стефанов, то точно в тази "Теория на литературата" важни са "(...) двата погледа при представяне на картата на теорията. Всяка подобна карта гледа през очите на самите създатели на теориите: 'Те мислят така, ние проследяваме тяхната гледна точка'. Но картата гледа и през очите на онези, които представят теориите. До твърдението 'Те мислят така...' стои дистанцираното 'Ние представяме една наша гледна точка към това, което те мислят.'"
Ако се доверя на паметта си, това е първата точно такава книга у нас. Студентите (минали и бъдещи) от хуманитарните факултети ще могат да я прибавят към записките си от лекциите на Никола Георгиев. Прочее, уважаван учител на авангардните авторки.
Ако се доверя на интуицията си, през 90-те години мнозина литературни теоретици у нас мигрираха към по-престижни (и доходоносни) културни полета, катедрите оголяха. Но ето че три безразсъдни жени градят здрава крепост за литературната теория...
Но ако читателят не се довери на собствената ми доверчивост, то "Култура" е готова за дебати около тази книга.
А точно те си струват.

М.Б.