Изход за университетската книга
През 1986 г., във връзка със 100-годишния юбилей на Алма матер, с постановление на Министерския съвет е основано Университетското издателство "Св. Климент Охридски", в чиято структура е включена и Университетската печатница. До началото на демократичния преход това е и единственото университетско издателство в България - обстоятелство, което налага в тематичните му планове да бъдат включвани и заглавия на други университети, а като автори да се привличат техни преподаватели, както и специалисти от научните институти на БАН.
След 1989 г. в разстояние на няколко години се създават и редица издателства към други български университети. Според статистически данни на ISBN-агенцията броят на регистрираните фирми, издаващи учебници за ВУЗ, към момента надхвърля респектиращата цифра 1407, но на практика с университетско книгоиздаване активно се занимават не повече от дузина институции.
Безспорен лидер в университетското книгоиздаване през 90-те години е Университетското издателство "Св. Климент Охридски". Нещо повече, неговата структура, управление, редакционен екип и професионален опит служат като еталон при институционалното организиране на повечето от новосъздадените университетски издателства. Длъжни сме да отбележим, че тази структура до голяма степен отговаря на модела, по който са структурирани авторитетните университетски издателства в чужбина. Успехът на Университетското издателство "Св. Климент Охридски" в първите години на прехода се дължи преди всичко на бързата му ориентация към пазарни отношения, към търсене на високо научната и едновременно с това привлекателна, печеливша литература. В резултат на инициативността и пазарната си политика за няколко години Университетско издателство "Св. Климент Охридски" успява да изпревари по продукция, тиражи и продажби всички държавни издателства и успешно да се конкурира с нововъзникналите частни издателства. Университетското издателство "Св. Климент Охридски" е измежду първите български издателства, които въвеждат (за съжаление - за кратко!) маркетинговия подход. В случая той се състои в издирването и бързото пускане в пазарно обращение на текстове, съответстващи на актуалната социокултурна и социополитическа ситуация. Активната страна е самият редакционен и мениджърски екип, чиито инициативност, контакти, оперативност, съчетани с висок професионализъм, благоприятстват "превръщането на идеите в книги". Тази нова у нас "американска" стратегия, наречена от мен интелектуален маркетинг в специализираното книгоиздаване, проработва в полето на университетската книга още преди у нас да се установят пазарни правила и отношения. Обособяват се и успешни поредици (над 10 на брой).
В началото на прехода (1990 г.) в Университетското издателство е създаден и отделът "Маркетинг, реклама и международна дейност", който се превръща в едно от централните му звена. Поради нестандартността, да не кажем хаотичността, на българския книжен пазар, съставен в началото на 90-те години от редица дребни търговци-"пласьори", които продават на улични сергии, на този отдел ляга тежестта и отговорността по продажбите на продукцията на издателството. Преди всичко това означава да се осигури събираемостта на финансовите средства от предоставените на консигнация заглавия. "Св. Климент Охридски" е и първото специализирано издателство, което прави опит (първоначално успешен) да създаде собствена търговско-разпространителска мрежа - основава свои книжарници в София, както и книжарски клонове във Велико Търново, Шумен и др.
Принципът, от който се ръководят през този период работещите както в маркетинговия, така и в редакционния екип на издателството, е книгите да отиват при своя потребител, независимо в коя част на страната се намира, а не пасивното изчакване потребителят сам да ги потърси. Благодарение на тази активност са организирани редица изложби-базари на академичната книга в София и в различни градове на страната, съпътствани с индивидуални и групови промоции на новоизлезли заглавия. Издателството става известно и извън границите на България - изложби, промоции и продажби на продукцията му са организирани в редица европейски държави, дори и в САЩ. Медиите също са широко отворени за популяризирането на продукцията на Университетското издателство. А през май 1990 г. като орган на Университетско издателство "Св. Климент Охридски" започва да излиза в. "Свободна книга", който - макар и кратковременен - е първият у нас вестник, списван и издаван от издателство в посттотатитарния период.
В скоби трябва да отбележим и приноса на Университетското издателство "Св. Климент Охридски" за превръщането на книгоиздаването в академична специалност. Тъкмо от издателството тръгва инициативата за нейното разкриване към Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ през 1997 г.; учебните планове са разработени с активното участие на негови специалисти, някои от които са и сред първите преподаватели.
-----
Дотук с ретроспекциите. Университетското издателство "Св. Климент Охридски" вече не е еталон за пазарно поведение. За съжаление то не е и сред водещите издателства у нас, превърнало се е по-скоро в помощно звено (а не равностоен партньор) на Софийския университет, функционира най-вече като печатница, към която работят неколцина редактори и солидна администрация. След преструктурирането на издателството през 1999-2000 г. по-голямата част от неговия високо професионален редакторски и мениджърски състав премина към факултетите на СУ (за да подготвя техните заглавия), или потърси други работни места. Нещо повече, през 2003 г. Университетско издателство "Св. Климент Охридски" трябваше да закрие своя маркетингов отдел, което се отрази изключително негативно и върху продажбите, и въобще върху комуникацията на издателството с търговците и потребителите.
Понастоящем няма нито едно българско университетско издателство, което да прилага маркетинговия подход, т.е. да работи в съответствие с пазарните правила, доколкото, разбира се, у нас те са твърдо установени (което е друга тема).
Всъщност отсъствието на специализирани търговско-разпространителски и маркетингови звена в българските университетски издателства води до много по-големи материални загуби, тъй като и минималните тиражи, в които се издават книгите им, не стигат до техния реален и потенциален потребител. Така тези издателства трупат в складовете си непродадени екземпляри, които биха могли да намерят своя купувач в други университетски (и не само) градове на страната. От друга страна, това изкуствено залежаване им налага да свиват все повече и повече тиражите на продукцията си, която при някои вече достига до "санитарния минимум" от 50 екземпляра.
Какво е днес действителното състояние на университетското книгоиздаване у нас? Можем да обобщим, че то се е "сепарирало", затворило се е само и единствено в пространството на самите университети. Редица авторитетни университетски автори отдавна не работят с тези издателства, болшинството от тях предпочитат да предоставят трудовете си на частните издателства, където те виждат свят значително по-бързо, в по-високи тиражи и което е най-важното - разпространяват се в цялата страна. Продукцията на българските университетски издателства се ограничава единствено до реализирането на плановете на съответните факултети - учебници и помагала, научни и юбилейни сборници, годишници, разбира се, в минимални тиражи - от 200 екземпляра надолу. Това е продукция с много висока себестойност, чиято продажна цена също е изключително висока. Вместо да компенсират загубите с издаването на друга сериозна литература, която хем да подпомага учебния процес, хем да е с по-високо пазарно присъствие (позитивният подход на Университетско издателство "Св. Климент Охридски" до средата на 90-те години), университетските издателства продължават да свиват тиражите и да не продават продукцията си извън книжарниците, намиращи се на територията на самия университет.
Равносметката е, че с всяка изминала година намаляват не само тиражите на университетските издания, но и броят на заглавията, включени в тематичните планове на издателствата. Тенденцията е и към влошаване на качеството на редакторския труд (поради намаляването или пълното отсъствие на редакторски състав), дизайна и полиграфическото изпълнение. Липсва и каквато и да било мотивация и стимули за работа на издателските екипи. Издателствата не рекламират продукцията си, дори и когато имат възможност да го правят безплатно в медиите. С незначителни изключения не се пускат и издателски каталози, не се използва евтината и безкрайно широка възможност за реклама чрез Интернет - собствените уебсайтове са изключение. Печален факт е, че на последния национален панаир на книгата през декември 2004 г. със собствен щанд беше представена единствено издателската продукция на Нов български университет. А Университетското издателство "Св. Климент Охридски" отсъства от този панаир вече 3-4 години.
Всичко това, естествено, е крачка назад, връщане към изживени и отречени форми на организация, управление и финансиране в сферата на университетското книгоиздаване и книготърговия. (Още повече, че в България напоследък се оформя пазарна ситуация по отношение на книжната индустрия.) Само че за разлика от централизираната планова икономика, тук загубите не могат да се покриват изцяло от държавния бюджет. Те се трупат върху гърба на самите издателства, респективно - върху университетите. Неизбежно този административен подход от страна на академичните ръководства и ръководствата на университетските издателства ще предизвика закриването на някои от тези институции. Причините обаче не трябва да се търсят само в недостига на финансови средства, което е факт за всички държавни вузове. Кризата в университетското книгоиздаване не може да се оправдае и с намаления интерес към книгата и четенето въобще, което е световна тенденция в епохата на глобализацията и новите технологии.
За да се излезе от така очертания порочен кръг, трябва да се направят според мен поне няколко стъпки:
1. Да се въведе и у нас принципът "два пазара в един" (по английски образец - от една страна, пазар на масова, комерсиална литература, а от друга, пазар на специализирана некомерсиална и нискотиражна литература). Това означава разработването на обща (национална) пазарна стратегия за разпространение на университетската и научната книжнина. Би следвало стратегията да се разработи и осъществи със съвместните усилия на всички университетски (а защо не и другите специализирани) издателства, като за целта би могло да се създаде -
2. Асоциация на университетските (специализираните) книгоиздателства. Нейна основна задача ще бъде създаването на бизнессреда за развитие на университетското (специализираното) книгоиздаване и книгоразпространение. Асоциацията може да инициира или съдейства за:
- разкриването в страната на борси за разпространение на академична литература;
- създаването на специализирани книжарници, в които да се предлага и продава продукцията на всички университетски (специализирани) издателства;
- провеждането на ежегоден панаир (базар) на академичната литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в други големи университетски центрове.
Асоциацията може също да разработи и предложи нормативни актове за намаляване на данъчната тежест за специализираната литература, както и защитна "квота" за търговската отстъпка.
3. Под "шапката" на Асоциацията да се създаде Национална база данни (електронен каталог от типа "books in print") на университетската (специализираната) книга. Той би могъл да прерасне в Национална електронна книжарница. Инициативата може да се осъществи чрез конкурсен проект към Министерството на образованието и науката или към Фонд "Култура" (респективно други правителствени или неправителствени организации).
4. Със или без прякото участие на Асоциацията би могло по-малките университетски издателства да се обединят, създавайки общи спомагателни звена - административно-икономическо, маркетингово, производствено, книготърговско (разпространителско), - с което значително биха се намалили стопанските разходи на всяко едно от тях.
Завършвам с уговорката, че съм далеч от мисълта да превръщам академичната книга в масова и да я слагам на сергията редом с трилъра, хорора и съспенса. Но пък съвсем не смятам, че трябва да я правим "бутикова" - някакъв уникат, който се явява единствено във фирменото ателие на своя създател и е практически недостъпен за научната общност, към която всъщност е прицелен. Според мен най-важното си остава да бъдат убедени академичните ръководства на съответните вузове, че университетското книгоиздаване означава много повече от това да се произведе определено количество заглавия и така да се отчете дейност, осигуряваща административен конфорт. Смисълът му е, първо, в качеството и, второ, в пазарната реализация на тази научна продукция. И оттам - в нейната социализация. С което се легитимира в публичното пространство и дейността на самата университетска институция.

Алберт Бенбасат

Д-р Алберт Бенбасат е доцент в катедра "Печат и книгоиздаване" при ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски". Последните му книги са "Книгата като тяло и като дух" (2004), "Литературни приключения" (2000) и "Българската еротиада" (1997).