Литературни нрави и в мрежата
Тук иде реч за един от българските интернет сайтове за художествена литература, които се нароиха така щедро напоследък - нещо, което би могло да зарадва непредубедения наблюдател и да го обнадежди, че ако положението с българската книга все още е с неясен изход, то все пак интернет-пространството може да даде приют и уют на множество пишещи хора, да предостави място за творческо многообразие и за проява на най-различни художествени нагласи, стилове, интереси и вкусове. Това наистина изглежда твърде убедително. И е така - ако надникнем в сравнително новия сайт "Хулите" (нека подозрителният български читател не сбърчва вежди - това наименование, както благосклонно обясняват администраторите на сайта, е всъщност абревиатура от "художествена литература"), той ще стане свидетел на изобилие от творби на млади и не толкова млади автори, към всяка една от която (при желание на самия автор) е предоставена възможност за коментари, отзиви, критика. В многообразието на този сайт можем да се срещнем както с умилителния стил на писане на ученици, така и с творби, опияняващи се от едно авангардистко звучене, търсещи да уязвят стандартните форми на писане и възприемане на литературната творба. Там можем да видим както опити за назидателен профетизъм, така и забавните литературни шеги и пародии на доказани "зевзеци". Ще попаднем на патетично-сантиментален стил, но и на опити за проза, които показват степен на задълбоченост и наличие на литературен хоризонт. В този смисъл подобен литературен сайт се явява прекрасна снимка на днешното постмодернистко многообразие на българската култура, един сякаш непринуден и естествен колаж от хетерогенни елементи, в който несъвместимостите се обикват, противоположностите се бракосъчетават, а нетърпимостите съжителстват в конкубинат. Това е така обаче само на пръв поглед.

Поводът за настоящата статия е напълно конкретен и определен. Моята скромна личност от повече от половин година се подвизаваше във въпросния литературен сайт www.hulite.net, публикувайки там свои кратки литературни опити - миниатюри, импресии, експресии, разкази. Трябва да призная, че ми бе интересно да следя отзивите и реакциите на различен тип хора, които са с разнородна житейска нагласа и коренно различни литературни вкусове. Тук можем да добавим, че картината на реакциите се допълва съвсем по школски и от това, че всеки регистрирал се в сайта има право да дава цифрова оценка (варираща от 1 до 5) на прочетено от него произведение. Така се получава средно аритметична величина, представяща както читателската благосклонност, така и донякъде художествената рецепция на онези участници в сайта, които, разбира се, са сметнали за нужно да слагат оценка на творбата. В случая е трудно да се определи кое от двете е взело превес, защото преценката на всеки читател може да е провокирана от лична симпатия или антипатия, но също и от непосредственото възприятие на творбата. Във връзка с това трябва да призная, че най-срещаните оценки на литературните творби във въпросния сайт са пълно 5 (т.е. най-високата възможна оценка), което от своя страна оптимистично нашепва за чистото и безоблачно бъдеще на младата българска литература. Другият начин на следене на реакцията към едно произведение във въпросния сайт се явява броят на четенията, отчитан електронно. Последният от своя страна се влияе пряко от количеството писмени коментари към въпросната творба, защото появата на всеки нов коментар стимулира повторното й отваряне от някой читател. Тази цифра обаче, която представлява броя на четенията, по всеобщо признание не е особено показателна, защото един автор може по свое желание сам да отваря творбата си произволно много пъти с цел изкуствено да напомпва нейния рейтинг. И все пак въпросната цифра в повечето случаи дава някаква информация какъв интерес е предизвикало въпросното произведение - поне за самия автор, доколкото той знае, че не е вдигал изкуствено "броя на четенията".
Нека кажем нещо и за самия сайт и неговите организатори. Изглежда в основата на всичко стои искрен ентусиазъм. Инициатор очевидно е главният модератор на сайта Найден Найденов с псевдоним hixxtam. Около него има сплотен екип от съмишленици, привлечени явно не от користни цели, а от търсенето на общност и от чувството за осъществяван жизнен смисъл. В тази основна група и в голяма част от присъединилите се впоследствие участници се усеща някаква носталгия по онова чувство за взаимност, което напоследък така болезнено липсва в забързано отчуждения ни стил на живот; всичко това организирано, разбира се, около любовта към поезията. Подобна общност по естествен начин е склонна към затваряне и към създаване на механизми за защита от чуждото влияние. В случая това трудно се усеща от пръв поглед. То започва да се набива на очи едва когато посетителят се застои в сайта и погледът му попривикне със словесното многообразие. Усещането за херметизирана общност става видно от общите сантиментално-поетични пожелания за "Лека нощ" късно вечер, от изразените благодарности за прекараното време в една "така възвишена" компания, от патетичните репортажи за поетично-другарските сбирки, организирани от екипа на сайта. И ако това са позитивните последици от подобна затворено-другарска общност, на мен ми бе съдено скоро като "чуждо тяло" да се сблъскам и с негативните. Всъщност към описаната общност гравитира и едно гранично поле от автори, които ту се идентифицират с цялото, ту личностното им своеобразие избива и неминуемо ги отличава. Именно в това гранично поле вирееше и многообразието на сайта, пролиферацията от форми, нагласи и стилове.
След като очертах мястото и декорите на вече намекнатата интернет-"драма", нека да се концентрирам и върху самата сюжетната линия. На първо място трябва да призная, че моето присъствие в сайта бе твърде амбивалентно: от една страна ми беше интересно да изпробвам различни стратегии на писане и обръщения към читателя, някои умишлено парфюмирани и сантиментални, други открито провокативни и търсещи шоков ефект; някои интимно заговарящи, други дистанцирано и философски анализиращи. Наред с това аз самият се увличах от цялото многообразие на възприятия, вкусове и гледни точки, като защитавах с хъс и ентусиазъм моя вкус, ценности, убеждения. Така че ту се изкушавах от позицията на дистанциран експериментатор, ту се гмурвах в желанието да отстоявам своя виртуален образ, с който всеки пишещ в "нета" неминуемо се идентифицира и спрямо който в определени моменти чувства някаква дистанция. Интересно ми бе да преценям квалификациите, с които бе награждаван този мой виртуален образ. Тук ще се съсредоточа главно върху негативните, защото те са ключът към онази умилителна драма, която се разигра впоследствие. Спектърът от определения, с които бе обкичвано моето виртуално "аз", не бе чак толкова широк. Той накратко би могъл да се представи със следните: "(псевдо)интелектуалец", "сноб", "нарцистичен тип", "ерудиран, но лишен от чувство", "сухар". Последните две определения трудно можеха да се асоциират със страстния начин, по който защитавах своите тези, но видно участниците имаха нужда да бъда опитомен в някаква готова, стандартна и вече получила публичност рамка.
Всъщност аз намирах цялото това отношение към мен за до голяма степен естествено и донякъде забавно. Това, което започна да изглежда обезпокоително и странно, бе тенденциозното отношение на главния модератор на сайта. В самото начало изглеждаше, че той се вписва изцяло в своите задължения да "модерира" (т.е. да смекчава и притъпява) острите спорове и дискусии, при което бе разбираемо вниманието му да бъде насочено най-вече към онези участници, които, притежавайки по-остър, изчистен и обигран изказ, биха могли най-лесно чрез своите коментари да засегнат самомнението на някой творец от сайта. В този смисъл намирах за съвсем естествено да съм в полезрението на неговото внимание, макар че никога не си бях позволявал персонални оценки по отношение на някой от участниците, а коментарите ми се съсредоточаваха изключително върху определен текст или проблем. Скоро обаче усетих, че нещата придобиват друга насока. Това стана явно в един конкретен спор във "форумите" на същия сайт, в които се публикуват не художествени произведения, а се водят дискусии или по-скоро разговори по различни теми, кръжащи около литература, култура, персоналии, ежедневие. Темата, която разгоря страстите, се отнасяше до ценността на астрологията, по отношение на която аз изразих категоричното си мнение, че представлява еклектичен и непоследователен светоглед, който опредметява човека, личностното начало в него, а заедно с това цялата човешка култура и в частност литературата. Скоро след това предметът на спора бе изместен от астрологията към собствената ми персона. Като се абстрахирам от недобронамерените и донякъде груби квалификации по мой адрес, отправени от някои участници, от самият г-н Найденов бях обвинен, че във всяко мое изказване и коментар се четяло високомерие и нарцисизъм и че в този смисъл не съм се вписвал в общата среда. Горното бе придружено от заплахата, че ако продължавам в същия дух, моите мнения ще бъдат изтривани. Отговорът ми на тези обвинения бе, че ако в изказа и мисленето ми си личат стил и интелект, не намирам за нужно умишлено да ги прикривам. Малко по-късно бях склонен да си мисля, че това прехвърчане на искри ще си остане забавен епизод, повод за шеги, ако скоро след това въпросният модератор не даде да се разбере, че целенасочено следи изявите ми в сайта, подновявайки заплахата си за триене, без да можа да посочи с кое мое изказване нарушавам добрия тон.
Развръзката дойде скоро след това. Повод за нея стана мое кратко есе-импресия, което бях пуснал в сайта и което не блестеше особено. То предизвика доста неприязнени бележки, но интересното бе, че някой отваряше и затваряше въпросното произведение многократно в рамките на кратко време, така че то бързо постигна огромен брой четения, десетократно надхвърлящ естествения за сайта и за останалите мои творби. В лична бележка писах до една от модераторите в екипа, че вероятно нещо става с брояча на произведението и помолих, ако е възможно, той да бъде нулиран. Не желаех мое произведение да привлича вниманието към себе си другояче, освен със съдържанието си. Тя ми отговори, че за съжаление това не може да се направи. Скоро след това самата творба се "издигна" дотолкова, че застана на върха на класацията на най-четени произведения в целия сайт. Веднага след това последва атака от главния модератор, изразяваща се в опит за злепоставяне. В най-посещавания от форумите на сайта той пусна т.нар. "закарфичена" тема, стояща закрепена най-отгоре в качеството си на много важна, в която се иронизираше "гениалното" ми произведение, което било привлякло такъв читателски интерес, че претендирало дори за рекордите на Гинес. Намекът беше недвусмислен - аз, обзет от присъщата ми суета, съм се погрижил да навъртя брояча на произведението. Като човек, който страстно държи на собственото си достойнство, бях много засегнат от подобно обвинение, но първият ми отговор беше напълно умерен и в чисто аргументативен стил. Помолих да се обърне внимание върху контраста между броя на четенията на въпросната ми тема с онзи на останалите мои неща и наблегнах на това, че един умен човек никога не би си позволил фалшификация, съшита с бели конци. Призовах като свидетел и въпросната дама-модератор, която бях помолил да нулира брояча на произведението ми; тя за съжаление в момента не беше online. Отговорът бе неочаквано за мен нелеп; все едно не бях казал нищо, главният модератор продължи да развива ироничната си бележка, в която обрисува дори "фенките", които ме чакали с бележник за автограф в ръка. Естествено, езикът ми тогава стана по-остър и аз от своя страна си позволих иронична бележка по отношение на неговото "рационално" поведение. Последваха груби заплахи, че съм се държал непристойно и че мненията ми ще бъдат изтривани от сайта. Тогава реших да се оттегля, вземайки предвид това, че напоследък бях недолюбван от една голяма част от пишещите в сайта (произведенията ми бяха с най-ниски оценки), а и най-вече тенденциозните опити за злепоставяне от страна на модератора и постоянните му заплахи. Ето защо публично помолих всичките ми произведения от сайта да бъдат изтрити. На другия ден произведенията ми не бяха изтрити, но пък бях лишен от възможност да вляза в профила си в сайта (паролата ми беше отхвърляна). Това очевидно бе стандартният опит за сплашване, мотивиран от очакването, че отнемайки обичайната интернет-залъгалка на даден участник, той най-накрая ще се появи хрисим и ще моли за прошка и за благоволението отново да бъде допуснат до участие. Държейки на позицията си, аз повторно настоях (вече пишех във форумите в качеството си на "гост") произведенията ми да бъдат изтрити. Това бе направено с известно закъснение, след което стана ясно, че старият ми достъп до профила ми е изтрит, при което снизходително ми бе предлагана нова служебна парола, тъй като изисквах да приключа кореспонденцията си.
Трябва да призная, че някои от участниците от сайта застанаха на моя страна и ме подкрепиха в този конфликт, но те бяха единици, и разбирам, че множество други, на чието уважение дотогава бях сигурен, че мога да разчитам, не го направиха, вероятно поради страх от ръководството на сайта, чиито методи те виждаха в действие. От другия лагер пък получих ехидни бележки от типа "На добър ти път!" и множество щедри квалификации за качеството на собствената ми личност. А самият модератор hixxtam (Найден Найденов) успя да онагледи причината за моето принудително напускане в следната перверзна алегория. Сайтът за художествена литература "Хулите" се явявал градинка, за която той и неговите помощници любезно се грижат. От време на време обаче там след цветенцата и тревичките се извисявали плевели, които пречели на развитието на останалите. Както всеки би могъл да се досети - плевелите подлежат на изкореняване...
Това бе сюжетът на въпросната интернет драма. Трябва да подчертая, че аз нямам претенция да съм писател или литератор и намирам своето поприще в една друга сфера на културния живот. В този смисъл аз не отстоявам някакъв личен интерес, а искам да представя проблем, който проблем изисква заемането на позиция. Абстрахирайки се от конкретиката на действащите лица, абстрахирайки се от детайлите на персоналното, остава въпросът: допустимо ли е подобно отношение към даден автор, към определен тип присъствие? Целта на моя разказ бе всъщност и даването на един автентичен поглед върху етоса и порядките в българското литературно интернет пространство. За него се предполага, че то при най-пълна непринуденост и естественост би могло да предостави поле за изява на най-различни стилове, позиции и лица. Оказва се обаче, че полифоничността и многозвучието в случая са само привидни. На авторите със свое лице там бива гледано подозрително и недобронамерено, а ако техният стил и изказ се окаже не само контрастиращ с околните, но освен това - силен и неприглушим, срещу тях (могат да се цитират и други подобни с случаи с конкретни сайтове), биват предприемани крайни, целящи отстраняването им мерки. Вярвам, че разказаното може да послужи за повод да се замислим относно широтата на собствения ни хоризонт на разбиране на другостта и дали онази линия, която си мислим за представляваща съприкосновението между небето и земята, не е всъщност нарисувана върху стената на собственото ни жилище. А въпросът, който следва да бъде поставен с цялата му сериозност, е следният: смислено ли е собственическо отношение към литературата и литературното, опосредствано през полето за тяхната евентуална изява? А при наличието на едно подобно отношение какво остава от самата литература?

Христо Стоев
(или другояче Hammill)


Христо Стоев (1973) е философ по образование, има защитена дисертация върху Кант, в момента работи като асистент по история на философията в МГУ.
Наблюдения върху етоса и порядките в интернет-сайта www.hulite.net през призмата на един конкретен случай